3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 441/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Т. от[населено място] чрез адв. К. Х. от АК П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 30.ХІ.2009 г. по в.гр.д.№ 860/2009 г. , с което е потвърдено решение № 520 от 18.VІ.2009 г. на Пазарджишкия районен съд постановено по гр.д.№ 2053/2008 г.относно обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука на 10.VІІІ.2007 г. и частично изменено в отхвърлената част на претенцията за имуществени вреди. Изтъкват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с прилагането на института на чл. 52 от ЗЗД относно принципа за справедливост при определяне на обезщетения при трудови злополуки в отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди над уважената част от 25 000 лв. до предявения размер 45 000 лв.
Подадена е насрещна касационна жалба от ответника по делото [фирма] със седалище[населено място] представлявано от Д. Т., чрез адв.Ж. К. от АК-П. в уважената част на иска за неимуществени вреди, като поддържа, че неправилно съдът не е приел, че злополуката с ищеца е резултат на проявена от него груба небрежност – чл. 201 ал.2 от КТ с искане да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По касационната жалба на ищеца счита, че не са налице предпоставките за допускането й до разглеждане по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Страните взаимно си оспорват жалбите ищецът Т. в отговор по чл. 287 от ГПК, а ответникът Е.ООД – в насрещната жалба..
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК за основната и чл. 287 ал.2 от ГПК за насрещната срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът И. Т. е назначен за “формовчик” в производствен цех на отв. [фирма] [населено място] на 20.ІІІ.2007 г. На 10.VІІІ.2007 г. 20 минути след започване на работната му смяна е претърпял трудова злополука – залял е с разтопен метал дясното си око, вследствие на което е получил пълна слепота с него. Проведени са многократни курсове на лечение в И. – София, но е невъзможно да се възстанови зрението с това око, което е останало почти затворено след травмата. Непрекъснато се провежда предписаната терапия, включваща 7 кратно на ден поставяне на очни капки и очен мехлем за намаляване на очното налягане, което е фактор, поставящ в опасност и здравото ляво око. С решение на Т. му е призната 50% намалена работоспособност за период до 2010 г. Безспорно е, че се касае до трудова злополука. За претърпените от него неимуществени вреди е предявена претенция в размер на 45 000 лв, уважена частично до сумата 25 000 лв. Правено е възражение по чл. 201 ал.2 от КТ за проявена от пострадалия груба небрежност, което е отхвърлено от съда. Има данни за недобре организиран трудов процес – извършвани са операции ръчно, а не машинно, макар и да има възможност за последното. Всеки ден се променя трудовата функция на работещите в цеха, включително и ищеца – от леяр на формовчик. Инструктажът е правен само формално, работниците само са се подписвали в тетрадка, без да са инструктирани начално и периодично. Не са били предоставени (респ. не е изисквано непрекъснатото ползване) на защитни очила като лично предпазно средство до злополуката. Относно претенцията за имуществени вреди решението не е подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК (в редакцията до изм. в Д.в.бр.100/2010 г.), претенции под 1000 лв.
Касационната жалба на ищеца поставя материалноправния въпрос за справедливото обезщетение на причинените му неимуществени вреди от трудовата злополука по чл. 52 от ЗЗД, във връзка с препращащата норма на чл. 212 от КТ в отхвърлената част на претенцията. В нея се посочва съвсем младата възраст на пострадалия, медицинските данни за претърпените болки и страдания и прогнозата за оздравяване, както и икономическата конюнктура, характеризираща се с инфлационни процеси, отразяващи се върху номиналната величина на репарацията. Приложени са и две решения на тричленни състави на ІІІ г.о. на ВКС : Решение от 8.ІІ.2006 г. по гр.д.№ 1575/2003 г. и Решение от 4.Х.2007 г. по гр.д.№ 1182/2006 г. на ІV г.о., постановени по казуси за присъдени обезщетения за съвсем различни по вид увреждания с това, причинено на ищеца.
ВКС, състав на 4 г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд по основната жалба на ищеца по делото. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които за аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-високи обезщетения за неимуществени вреди, което не е направено в случая от касатора. Следва да се отбележи, че присъденото обезщетение касае вредите, понесени от ищеца към момента на постановяване на съдебния акт, а не и онези, които биха се появили впоследствие поради евентуално влошаване на състоянието му при т.нар. “ексцес”.
При изложените изводи за отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца и съобразно разпоредбата на чл. 287 ал.4 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване и по насрещната жалба. При този изход на спора по допустимост по чл. 288 от ГПК разноски не се присъждат за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 570 от 30.ХІ.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 860/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: