О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 19.05. 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
Като изслуша докладваното от съдия К. ч. гр. дело № 177/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. Н. като пълномощник на Н. В. Д. и А. И. Д. с адрес М., К. срещу определение № 1825/18.11.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 1354/2010 год. на САС, ГК, 4-ти състав, с което е разрешен спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд..
С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според частните жалбоподатели САС неправилно е приел, че исковете по т.2 от исковата молба за направени разходи по пътуване и пребиваване в България през м. септември 2009 год. за всеки ищец и по т.3 – за удържани суми за консумативи за процесния апартамент, както и акцесорните им искове за лихви върху тези суми са родово подсъдни на Софийския районен съд без да отчете обстоятелството, че е налице връзка между тези искове и първия иск, който е родово подсъден на Софийски градски съд , доколкото произтичат от общи факти , правопораждащи отговорността на ответника.
Това обстоятелство според тях, обуславя тяхното разглеждане в общо производство пред СГС.
Сочат също така, че във възникналата между съдилищата препирня за подсъдност по чл. 122 ГПК , САС не се е произнесъл относно подсъдността на първия иск за неполучената сума от покупко- продажбата на процесния апартамент и с оглед на това, компетентността на предявените искове като цяло не е определена.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което да се определи компетентния да разгледа исковете съд, на който делото да се изпрати за по- нататъшни процесуални действия.
Ответникът по частната жалба П. И. Г. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С определение от 21.07.2010 год. по гр.д. № 16048/2010 год. на Софийски районен съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено по родова подсъдност на СГС.
За да постанови това определение съдът е приел, че по делото са предявени няколко обективно и субективно съединени иска като първият от тях е с цена от 30 000 евро и съобразно чл. 69,ал.1, т.1 и чл. 104, т.4 ГПК е родово подсъден на окръжния съд .Прието е, че поради връзката между този иск и другите съединени с него искове /които съдът не е индивидуализирал/ същите следва да бъдат разгледани от съда , който е родово компетентен да разгледа първия иск.
С определение от 07.09.2010 год. , постановено по гр.д. № 9735/2010 год. на СГС , ГК, І гр.отд., 5-ти състав производството по делото е разделено като съдът е приел за разглеждане субективно съединените искове на Н. Д. и А. Д. срещу П. Г., съответно първия в размер на 22 500 евро и вторият в размер на 7 500 евро. / /общо за 30 000 евро/ и е повдигнал препирня за подсъдност със Софийски районен съд пред Софийския апелативен съд досежно родовата подсъдност на исковете под №2 и № 3 от петитума на исковата молба.
Софийският апелативен съд се е произнесъл в границите на така повдигнатата препирня като е приел, че родово компетентен да разгледа предявените от Н. В. Д. и А. И. Д. против П. И. Г. искове по т.2 от исковата молба – за направени разходи по пътуване и пребиваване в България през м. септември 2009 год. за сумите 1200 лв. за всеки ищец – пътни разходи и 1650 лв. за всеки ищец – разходи за хотел и по т.3 от исковата молба – за сумата 1800 лв., представляваща удържани суми за консумативи от пенсията на Н. Д. , както и акцесорните искове за лихва върху тези суми е Софийският районен съд
Определението е правилно .
Софийският апелативен съд не е имал основание да се произнася относно родовата компетентност на първия иск / всъщност за двата субективно съединени иска, съответно за 22 500 евро и 7 500 евро/ доколкото същите са приети за разглеждане от Софийския градски съд и по отношение на тях не е била повдигана препирня за подсъдност.
Същевременно препирнята за родовата подсъдност на останалите искове е решена в съответствие с нормата на чл. 104,ал.1,т.4 ГПК.
Съгласно чл. 210 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска , но ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Следователно законът не игнорира родовата подсъдност при възможност за обективно съединяване на исковете, а поставя същата като условие за тяхното съединяване.Същевременно съгл. чл. 213 ГПК съединяването на дела между едни и същи страни за общо разглеждане на предявените по тях искове е въпрос на преценка на съда, а не негово задължение и не би могло по пътя на препирнята съдът, който е сезиран с нейното разрешаване да задължава по- долния съд да приеме за общо разглеждане искове, които по силата на закона не са поставени в негова родова компетентност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1825/18.11.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 1354/2010 год. на САС, ГК, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: