О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1115/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против Определение №183 от 16.03.2016г., постановено по ч.в.т.д.№ 121/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че прекратяването на въззивното производство, поради възприетата от въззивния състав необжалваемост на разпореждането относно определения размер на държавната такса за предявения иск, лишава ищеца от ефективен достъп до правосъдие, гарантиран по чл.6 и чл.13 от Е. и чл.56 от Конституцията на РБ. Същевременно се излагат съображения за неправилност на самото разпореждане като постановено в противоречие с тълкуването, направено в т.1Б от Т..решение №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г. на ВКС, ОСГК. С частната жалба се оспорва извода на въззивния съд за необжалваемост на разпореждането, поради възможността за връщане на недължимо внесена държавна такса по реда на чл.4б. ЗДТ. Аргумент за допустимост на инстанционния контрол на разпореждането, с което е определен размера на дължимата държавна такса, се черпи от аналогията с разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците А. П. Б. и Я. П. Б..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С разпореждане №11226/16.11.2015г. съдията-докладчик по т.д.№1669/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, е оставил без движение исковата молба на [фирма] с указание към ищеца да довнесе сумата 1 583.33лв. като остатък от дължимата държавна такса в размер на 2 116.33 лв. С вносна бележка от 4.12.2015г. е преведена по сметката на Варненски ОС посочената разлика от 1 583.33лв. като на 7.12.2015г. дружеството-ищец е депозирало частна жалба срещу разпореждането от 16.11.2015г. в частта му, с което е определена дължимата от ищеца държавната такса общо в размер на 2 116.33 лв.
С обжалваното определение от 16.03.2016г., въззивният състав от Варненски апелативен съд не е разгледал частната жалба и е прекратил производството по образуваното пред него ч.в.т.д.№ 121/2016г. Въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане №11226/16.11.2015г. не е от категорията на определенията, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби на основание чл.274 във вр. с чл.279 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и че обжалваемостта му не е изрично посочена в закона.
Подадената от [фирма] частна жалба е допустима като подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав споделя изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на частната жалба срещу разпореждането на Варненски окръжен съд от 16.11.2015г. На основание чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.70 ал.2 от ГПК подлежи на инстанционен контрол определението на съда, с което се увеличава цената на иска, но не и това по чл.70 ал.1 изр. последно ГПК, с което съдът определя цената на иска. С разпореждането от 16.11.2015г. е определен размера на дължимата държавна такса без да бъде увеличавана цената на иска по см. на чл.70 ал.2 ГПК. По своята правна същност разпореждането от 16.11.2015г. има характер на определение по движение на делото, което не подлежи на самостоятелен контрол пред по-горна инстанция по см. на чл.274 ал.1 ГПК. Правилността на разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение с указание за довнасяне на държавна такса, може да бъде предмет на контрол при обжалване на акта, с който се връща исковата молба /в случай на неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането/, но не и чрез обжалване на самото разпореждане. В тази връзка е неоснователно позоваването на жалбоподателя на нарушено право на защита и лишаване от достъп до правосъдие.
Неоснователно е твърдението в частната жалба за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК. В чл.274 ал.1 т.2 ГПК е предвидена възможност за обжалване на определенията в случаите, изрично посочени в закона, което в случая изключва приложението на процесуални норми по аналогия.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №183 от 16.03.2016г., постановено по ч.в.т.д.№ 121/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: