О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София,21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 581 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от У. /У./, [населено място], чрез старши юрисконсулт М. Ч. , с вх.№ 5145/2205.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №663 от 27.04.2012 г. по т.д.№3885/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 ти състав в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], иск с правно основание чл.232, ал.2 ГПК за сумата от 50 583.35 лв., представляваща разликата над сумата от 50 974.21 лв., представляваща приета от въззивния съд дължимата наемна цена за периода от 18.11.2008 г. до 16.09.2008 г. с включен ДДС, до пълния размер от 101 557.56 лв., в който искът е бил уважен. В частта за сумата до 50 974.21.35 лв., ведно със законната лихва считано от 23.12.2010 г., първоинстанционното решение е потвърдено. За да уважи иска почти в пълния предявен размер, Софийският градски съд е приел, че уговорената в чл.4, ал.1 от договора наемна цена се дължи от изтичането на гратисния период от 4 месеца след датата на подписване на предавателно-приемателен протокол- в случая- 08.08.2007 г., по чл.4, ал.2 от договора, тъй като липсват доказателства за оформени с анекс промени в основния наемен договор. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че изискуемостта на вземането за дължимия наем не настъпва автоматично с изтичане на този гратисен период от 4 м., защото съгласно чл.4, ал.3 от същия договор за изискуемостта на вземането страните са поставили и допълнително условие – а именно- приключване на възстановителните работи. За начален момент на задължението въззивният съд е определил датата 18.11.2008 г., когато ответникът-наемател е изпратил писмо да наемодателя У. да определи комисия за приемане на ремонтните работи, с което фактически е признала, че към тази дата ремонтът е извършен. Съдът е приел още, че договореният наем се дължи за периода след дата 18.11.2008 г. до 16.09.2009 г., тъй като на 17.09.2009 г. ответното дружество [фирма] е било лишено от фактическата власт върху имота.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, постановено в нарушение на чл.20, ЗЗД относно издирване и тълкуване на действителната воля на страните. Подържа, че Софийският апелативен съд не е изтълкувал клаузата на чл.4.ал.2 от договора във връзка с тази на чл.2, ал.2 от договора, съгласно която е определен 3 м.срок, в който наемателят е бил задължен да извърши ремонта на обекта. Именно пред вид на това договорено извършване на ремонтните работи, страните са се съгласили с чл.4, ал.2 от договора, че за срок от четири месеца, считано от предаването на помещението, наемателят няма да дължи уговорената наемна цена. Завършването на обекта в по-късна дата се дължи на неговото виновно поведение. Формулира следния правен въпрос „При тълкуване на отделните уговорки от договора във връзка една с друга и пред вид оспорване на действителната обща воля на страните, коя клауза ще има приоритетно значение—тази която изразява изричната воля на страните и се прилага буквално, доколкото буквалният текст изразява действителната обща воля на страните, или тази която е поставена под евентуално сбъдване на бъдещо условие за нейната валидност и действие и която съдът тълкува неправилно-двусмислено”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният от касатора въпрос за приоритетното значение на отделните клаузи на договора при тълкуването му не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез него касаторът не поставя конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда за началния момент за настъпване на изискуемостта на вземането на наемодателя за дължимия от наемателя наем, а изразява несъгласието си с извършеното от въззивния съд тълкуване на наемния договор. С доводите си за нарушение на разпоредбите на чл.20 ЗЗД допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията за неправилност на обжалваното решение не могат да представляват същевременно и основание за селектиране на касационната жалба. При това самият касатор твърди, че тълкуването на отделните клаузи от договора следва да се извърши в тяхната взаимна връзка за издирване на действителната воля на страните, каквото тълкуване е извършил въззивният съд. А дали чрез него е разкрита действителната воля на страните, е фактологически обоснован въпрос в зависимост на конкретното й установяване чрез доказателствата по делото, както и на възприемането им от решаващия съд, правилността на които съдебни действия може да бъде проверена само пр същинската решаваща дейност на касационната инстанция, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. При това и тълкуването на договорите не може да има значение за развитие на правото. За разлика от тълкуването на правните норми, тълкуването на договора няма неопределен брой адресати, поради което то ще има значение само за страните по делото и то в конкретния казус.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №663 от 27.04.2012 г. по т.д.№3885/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от У. , [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ГПК за сумата от 50 583.35 лв., ведно със законната лихва, начиная от 23.12.2010 г..
В останалата част като необжалвано решението е влязло сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: