О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 21.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. № 1228/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 100 от 30.03.2016г., постановено по т. д. № 2356/2015 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, с което касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 181 от 17.04.2015г. по в. гр. д. № 576/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно, поради необоснованост, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено. Жалбоподателят счита за неправилен и необоснован извода на съдебния състав на ВКС, че за да изследва въпроса за допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, е необходимо да се изследва размера на претенциите на ищеца по всеки един от сключените договори като самостоятелни претенции, определящи цената на всеки един от кумулативно съединените искове. Жалбоподателят излага твърдения, че цената на исковете за събиране на парични вземания се определя от общия размер на търсената с иска сума, включително и в случаите на кумулативно съединяване на исковете.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане касационната жалба на [фирма], съставът на Върховния касационен съд е приел, че производството е образувано по предявени по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.266 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за удържани гаранционни суми и неплатено възнаграждение по пет договора за строителство между страните, като претенцията по всеки един от договорите е с цена под 10 000 лева. Според съда, независимо, че в исковата молба цената на предявените искове е посочена в общ размер, следва да се има предвид, че претендираната сума по всеки един от договорите представлява отделен иск, чиято цена по отделно следва да надхвърля минимално посочената в чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията му преди изменението с бр. 50 на ДВ от 03.07.2015 г., което в сила от 07.07.2015г./ Съдът е изложил съображения, че независимо, че за отделните плащания е издадена една фактура, са предявени претенции за заплащане на удържани гаранционни суми по отделни договори, всяка от които е с цена под 10 000 лева, поради което въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Всеки сключен договор е източник на отделно правоотношение и вземането, произтичащо от всеки договор е предмет на отделен иск. Без значение е, че за разглеждане в едно производство са предявени няколко отделни претенции, с източник еднотипни договори. Всяко едно от вземанията на ищеца произтича от различен юридически факт, какъвто е отделният договор и като такова почива на различно основание. Отделните претенции биха могли да се предявят за разглеждане в различни производства, като обстоятелството, че са съединени кумулативно за разглеждане в едно производство, не води до извода, че се формира една единна цена по всички отделни искове, определена сумарно от цената на всеки от исковете. Кумулативното предявяване на исковете не променя факта, че цената на всеки отделен исков следва да се вземе предвид при извършване на преценката по чл..280, ал.2 ГПК за неговата обжалваемост пред ВКС.
Предвид изложеното, изводът на първия тричленен състав на ВКС, постановил обжалваното определение, че има няколко предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове с цената на всеки от тях под 10 000 лева, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол, е законосъобразен и определението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 30.03.2016г., постановено по т. д. № 2356/2015 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.