О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
Гр.София, 21.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.2795 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.160/14.03.17 по г.д.№.577/16 на Апелативен съд В. по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на В. Л. Т. и Х. К. Д. за изменение на решение №.8/16.01.17 по г.д.№.577/16 на Апелативен съд В. в частта му за разноските.
Постъпила е частна жалба от В.Т. и Х.Д. с искане за отмяна на горепосочения акт. Поддържа се, че съдът неправилно е отказал присъждане на всички разноски, за които е представен договор още в първата инстанция, и които са били своевременно поискани.
Ответната страна КОНПИ оспорва жалбата.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания акт е прието, че пред Окръжен съд Варна В. Т. и Х.Д. са претендирали 15000лв. разноски за първа инстанция, като са представили доказателства за заплащането им, а пред въззивната инстанция са искали „съответните разноски” – без да представят списък с разноски и доказателства за извършването им. Изменението на становището им за какво се дължат разноските 15000лв. – за цялото дело или за първата инстанция – не може да обоснове молбата им за присъждане на разноски пред въззивния съд. При тези обстоятелства и тъй като не е доказано извършване на разноски пред Апелативен съд В., молбата за присъждане на такива е неоснователна.
Така постановеният съдебен акт е законосъобразен.
Жалбоподателите са направили искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция – в проведеното от Апелативен съд В. съдебно заседание пълномощникът им е заявил, че претендира разноски. Не е представил, обаче, никакви доказателства за направени такива пред въззивния съд. Претендираните пред него разноски не са били и по никакъв начин конкретизирани – в съдебно заседание, със списък или с друго заявление /едва в представена 9дни след приключване на последното съдебно заседание писмена защита е уточнено, че се претендира неприсъдената част от заявените за присъждане пред първата инстанция 15000лв., платени като адвокатски хонорар, дължим до приключване на делото във всички инстанции (макар че, доколкото възможните инстанции са три, по логиката на жалбоподателя за всяка биха се полагали по 5000лв.-т.е. за първа и въззивна-общо 10000лв., колкото вече са били присъдени от В.)/. При това положение – с оглед липсата на доказателства за конкретно направени разноски пред въззивния съд /платен адвокатски хонорар за защита пред въззивна инстанция/ – и доколкото договореният адвокатски хонорар за защита по делото е бил платен изцяло и претендиран изцяло пред първата инстанция – която се е произнесла по дължимите за нея разноски с влязъл в сила акт, разноски на жалбоподателите за адвокатски хонорар пред въззивният съд не следва да се присъждат. Постановеният в този смисъл обжалван акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.160/14.03.17 по г.д.№.577/16 на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: