O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 23.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1948 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1667/09.03.2016 година на Т. Г. Е. от [населено място] , приподписана от Д. Т. Г., пълномощник срещу Решение Nо 120 от 26.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 491/2015 година на ОС-София с което е отхвърлен , предявеният от Т. Г. Е. от [населено място] срещу И. Г. Е. , М. Г. Г., С. С. К. , В. С. К., Н. Н. М. , В. Ю. М. , М. Н. М. , Ц. Н. Е. , Г. Н. Е. и Д. Н. В. иск за делба на УПИ XIII-285 , с площ 228 кв.м. в кв. 11 по плана на [населено място] , съставляващ ПИ с идентификатор 38558.3.135, заедно с построените в него две сгради- жилищна сграда No 1 с площ от 100 кв.м. на два етажа и стопанска постройка No 2 с площ от 35 кв.м..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е нищожно, като постановено от незаконен състав, тъй като делото е разпределено на друг докладчик а не на съдията И., респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.1. и/или т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че обжалваното въззивно решение е нищожно, поради нарушен принцип на публичност и непосредственост на разглеждане на делата и на принципа на случайно разпределение на делата, след като по делото решението е взето при участие на друг съдия и е налице нередовен състав.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по въпроса за приложението на чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ и за качеството на преживели съпруг като наследник при иск за съдебна делба , въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с задължителната съдебна практика- ТР 47 от 29.12.1979 година на ОСГК на ВС .
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че по въпроса за допустимостта да се направи колективен отказ от наследство, приетото решение на въззивния съд е в разрез с принципа на ЗН, че отказът от наследство уголемява дела на наследника от същия ред , поради което е налице необходимост от произнасяне от ВКС.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иска за съдебна делба.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че липсва съсобственост между страните по делото, подлежаща на съдебна делба. По силата на направен отказ от наследство на всички деца , без сина И., на покойната Д. Е. , поч. 08.01.1979 год., съдът е зачел придобитите права от наследството на майката от сина И. в обем на ? идеална част , съставляваща нейната част от прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност, прилагайки разпоредбата на чл. 14 ал.7 СК/68 год. /отм./, съгласно която преживелият съпруг не наследява дял от частта- СИО на покойния съпруг. Прието е , че по силата на валидно сключен договор за издръжка и гледана през 1980 година И. и съпругата му са придобили и другата половина от имота, лично имущество на бащата Г. Е..
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
Изведеният правен въпрос за неточно приложение на чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ и за качеството на преживели съпруг като наследник при иск за съдебна делба , не е разрешен от въззивния съд в противоречие с задължителната съдебна практика- ТР 47 от 29.12.1979 година на ОСГК на ВС , напротив , законът е приложен точно, съобразно на дадените задължителни разяснения от ОСГК на ВС. Съгласно чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ преживелият съпруг не губи качеството си на наследник на покойния съпруг, но когато последният наследява с родените от брака деца, то той не може да получи дял от наследството/ чл. 9 ал.1 ЗН/ , когато се касае до имущество, съставляващо дела на покойния съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност, регламентирана с чл. 13 СК/68 /отм./.Тезата в касационната жалба и изложението към нея , че въззивният съд не е зачел качеството наследник на преживелия съпруг , в контекста на чл. 14 ал.7 СК/ 68 /отм./ не кореспондира на данните по делото, поради което и исканата селекция не може да бъде удовлетворена.
Не може да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос за т.н. според касатора „колективен отказ от наследство“. Обективираната воля на няколко наследника в един документ , с който е вписан направен отказ от наследство по съответния ред на всеки един от наследниците не означава „колективен отказ“. Отказът от наследство е личен , формален акт и когато това е направено по съответния ред, настъпват уредените от закона правни последици. Обстоятелството , че факта е отразен в документ , в който са посочени повече от едно лице, касаещ едно и също наследство, не опорочава нито формата , нито волята на лицата.
Досежно довод за нищожност на съдебното решение , като постановено от незаконен състав- от съдия , който не е определен като съдия –докладчик по делото. Релевираният довод засяга валидността на съдебното решение и за наличието на порок, който би обусловил нищожността, за който порок по-горния съд , сезиран с жалба , следи служебно.
С оглед на служебно изисканите данни , настоящият състав намира , че няма основания за извод за евентуална нищожност на съдебния акт. Доколкото нарушението на принципът на случайно разпределение на делата гарантира на страната безпристрастен справедлив съдебен процес, съгласно чл. 6 на ЕКПЧОС , то настоящият състав служебно извърши проверка за наличие на причини , довели до смяна на съдията –докладчик и констатира , че , макар и неприложена по делото, е налична Заповед на Председателя на Софийския окръжен съд No А-353 / 02.10.2015 година , по силата на която делата насрочени в открито съдебно заседание на съдията И. С./ излязла в продължителен отпуск по болест/ са преразпределени по надлежния ред на съдията И., участвала в съдебния състав , разгледал и постановил обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 1667/09.03.2016 година на Т. Г. Е. от [населено място] , приподписана от Д. Т. Г., пълномощник срещу Решение Nо 120 от 26.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 491/2015 година на ОС-София с което е отхвърлен , предявеният от Т. Г. Е. от [населено място] срещу И. Г. Е. , М. Г. Г., С. С. К. , В. С. К., Н. Н. М. , В. Ю. М. , М. Н. М. , Ц. Н. Е. , Г. Н. Е. и Д. Н. В. иск за делба на УПИ XIII-285 , с площ 228 кв.м. в кв. 11 по плана на [населено място] , съставляващ ПИ с идентификатор 38558.3.135, заедно с построените в него две сгради- жилищна сграда No 1 с площ от 100 кв.м. на два етажа и стопанска постройка No 2 с площ от 35 кв.м..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :