О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2697/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 150 от 30.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 1565/14г. на Варненския окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С влязло в сила решение № 70 от 15.05.2008г. по гр.д.№ 572/07г. на Провадийския районен съд е допусната съдебна делба между И. В. М. и К. В. М. на сънаследствен недвижим имот в [населено място] – къща с дворно място от 1267 кв.м. при равни квоти.
С решение № 2 от 02.01.14г. по гр.д.№ 572/07г. на Провадийския районен съд са отхвърлени претенциите на съделителите по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и на основание чл.292 ГПК /отм./ в дял на И. В. М. е поставен поземлен имот с идентификатор № 24565.502.1843 по КК на [населено място] с площ от 614 кв.м., ведно с изградената в него жилищна сграда на обща стойност 18 290лв., а в дял на К. В. М. е поставен поземлен имот с идентификатор № 24565.502.1844 по КК на [населено място] с площ от 517 кв.м. на стойност 7750 лв., като за уравнение на дяловете първият съделител е осъден да заплати на втория сумата 8785 лв. Със същото решение К. М. е осъдена да заплати на основание чл.12, ал.2 ЗН на И. М. сумата 1580 лв., представляваща стойността на извършени приживе на наследодателите на страните подобрения в имота, като е отхвърлил иска на И. М. за разликата до предявения размер от 4760 лв., както и иска му за заплащане на сумата 650 лв., представляваща необходими разноски за запазването на имота.
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд, въз основа на изслушаните пред първата инстанция технически експертизи, е приел, че допуснатият до делба имот е реално поделяем на два дяла, всеки на посочената по-горе стойност. По отношение на начина на извършване на делбата е прието, че възлагателните претенции на двамата съделители по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ са неоснователни, тъй като по делото не е установено някой от тях да е живял в имота към датата на откриване на наследството, както и че делбата му следва де се извърши по посочения по-горе начин, тъй като съделителят И. М. е направил в жилищната сграда редица подобрения и тегленето на жребий би било много неудобно.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със закона и задължителната съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата не е подал отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта му по извършване на делбата, оценката на имотите и присъдената сума за уравнение на дяловете, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което съгласно цитираното тълкувателно решение касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, с която е прието, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, не е налице тъй като настоящият случай е друг – въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение само по отношение на начина на извършване на делбата, за който конкретни оплаквания не са направени, нито във въззивната, нито в касационната жалба.
С оглед изложеното въззивно решение в посочената му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
По касационната жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на касатора по сметки.
Същата е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск по отделно, а не сборът от цените на предявените искове.
В случая при условията на обективно съединение са предявени два иска с цени съответно от 4760 лв. и от 650 лв., съгласно направеното от ищеца уточнение на претенциите с молба от 25.10.13г., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в тази му част е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложеното касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 150 от 30.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 1565/14г. на Варненския окръжен съд, ІІІ с-в, в частта по извършване на делбата, оценката на имотите и присъдената сума за уравнение на дяловете.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на И. В. М. срещу № 150 от 30.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 1565/14г. на Варненския окръжен съд, ІІІ с-в, в частта, с която са отхвърлени претенциите му по сметки.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до касатора, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: