О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
[населено място], 25.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2067/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. Т. от САК срещу решение № 1334 от 24.02.2015 г. по гр.д.12281/ 2014 г. на СГС, г.о., ІVА възз.състав, с което е потвърдено решение от 02.06.2014 г. по гр.д. 36352 / 2013 г. на СРС, 31 състав.
С решението от 02.06.2014 г. по гр.д. 36352 / 2013 г. на СРС, 31 състав са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу З. [фирма] искове с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 13273,55 лв.,главница,представляваща суброгационно вземане за щети по лек автомобил „Опел А.”, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ищеца по застрахователна полица № МТОСОАК2008АНЕКССЗ от 26.02.2008 г., от пътно-транспортно произшествие на 29.10.2008 г., виновен за което е застрахования по договор за застраховка „гражданска отговорност” № 0001123 при ответника водач на товарен автомобил „К. 53212”, рег. [рег.номер на МПС] , Д. Л., и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 421,34 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 07.05.2013 г. до 28.08.2013 г..
За да стигне до извода за недоказаност на исковата претенция въззивният съд, излагайки самостоятелни мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК, е приел, че за да обоснове иска си по чл.213,ал.1 КЗ ищецът, при негова доказателствена тежест, следва да докаже по безспорен начин и вина на водача на застрахованото при ответника МПС при настъпилото на 29.10.2008 г. ПТП, а извод за такава вина не може да бъде изведен , нито от констативния протокол № К 1404 / 29.10.2008 г. на дежурния ПТП при ОПП-СД на МВР А. И., нито от автотехническата експертиза. И това е така поради факта, че в посочения констативен протокол няма констатации кой е виновен за ПТП, т.е. какви правила за движение са били нарушени и от кого, за да се стигне до удар между двете МПС в кръстовището на [улица]и [улица]. Този въпрос не е изяснен и от експертизата.
Касаторът обжалва изцяло посоченото по-горе решение на СГС като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се позовава на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация З. [фирма].
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Като такава подадена в срока по чл.283 ГПК и съгласно § 14 ПЗР ЗИД на ГПК ДВ, бр.50 / 2015 г., касационната жалба е допустима. Съгласно ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът [фирма] не разграничава основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение – общо и допълнително , по чл.280,ал.1 ГПК във вр. с ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът препраща към основанията по чл.281 от ГПК, изложени в касационната жалба, като обосновава „касационното обжалване на въззивното решение и с основанията по чл.280,ал.1,т.1 ГПК” без да посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е формирал решаващата воля на въззивния съд. Такъв правен въпрос, прочие, Върховният касационен съд не може да изведе и от обстоятелствената част на изложението .
Касаторът посочва, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и „ по-точно с решения, постановени по реда на касационния контрол” като в четири точки излага въпроси – доводи, относими по съществото на касационната жалба, но не и по допускането на касационното обжалване.Тези въпроси засягат правилността на обжалваното решение, тъй като касаторът излага съображения относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства, в конкретност констативен протокол за ПТП, чийто номер и дата не се сочат .
Как е ценил доказателствената сила на констативния протокол за ПТП, как е разпределена тежестта на оборване на материалната доказателствена сила на същия протокол, въприемането на констатациите относно обстоятелствата във връзка с механизма на настъпилото ПТП, преценката на въззивния съд , че не са събрани достатъчно доказателства относно механизма на ПТП , са все въпроси по съществото на касационната жалба и касаят въпроса за правилността на обжалваното решение.
Следователно, касаторът не обосновава основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това, приложените към изложението четири решения на ВКС не следва да бъдат обсъждани.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1334 от 24.02.2015 г. по гр.д.12281/ 2014 г. на СГС, г.о., ІVА възз.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: