О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
Гр. София, 25.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1789/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Д.“ със седалище П. против Решение № 265/9 юни 2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 197/12.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 4417/2015 г. по описа на Плевенския РС за отмяна решенията на ОС на кооперацията, проведено на 7 юни 2015 г. като извънредно по иск на И. Н. И.. В жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска по чл.58 ал.3 ЗК. В изложение по чл.284 ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси.
Ответникът по касация И. Н. И. изразява становище в срока за отговор на жалбата, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Плевенския окръжен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено първоинстанционното решение на Плевенския районен съд за отмяна на решенията на извънредното Общо събрание на ответната кооперация като незаконосъобразни, въззивният съд е приел, че неуведомяването на един от членовете на Контролния съвет за провеждане на заседанието, на което е взето решение за свикване на извънредно Общо събрание на кооперацията без негово участие опорочава взетото решение, последното не е доведено до знанието на Управителния съвет като колективен орган, липсва отказ на същия да свика общо събрание и за Контролния съвет не е възникнало право по чл.16 ал.4 ЗК във вр.чл.28 ал.3 ЗК да го свика. Прието е за недоказано разгласяването на поканата с вписан в нея дневен ред на информационното табло в сградата на общинската администрация и на входната врата в сградата на кооперацията и са споделени изводите на районния съд за нарушаване процедурата по свикване и провеждане на извънредно общо събрание.
Първият правен въпрос, формулиран в изложението на касатора, е свързан с допустимостта на предявения конститутивен иск и съответно на обжалвания въззивен акт, за които съдът следи служебно във всяко положение на делото, включително и във фазата на селектиране на касационната жалба. Съдържащият се в обжалваното въззивно решение положителен отговор на въпроса „Спазен ли е тримесечният преклузивен срок по чл.58 ал. 5 ЗК ако ищецът с уточняваща молба в изпълнение указанията на първоинстанционния съд след изтичането му е посочил като ответник по иска кооперацията вместо първоначалния ответник – физическо лице“ е съобразен с разпоредбата на чл.129 ал.5 ГПК. Ищецът е предприел дължимите действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, свързана с процесуалната легитимация на ответника, в рамките на законния едноседмичен срок, поради което поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Всяко изменение в съдържанието на исковата молба преди връчване на препис от нея се счита за допустима поправка, по отношение на която не се прилагат процесуалните ограничения, важими при изменение на иска. Вторият въпрос – относно наличието на порок на обжалваното решение, в чието постановяване участва член на въззивния състав, който се е произнесъл с решение относно законността на проведеното общо събрание на кооперацията и взетите решения по реда на чл.25 и сл. ЗТР – не е от значение за изхода на спора, а за правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Решение, постановено при евентуално основание за отвод, не е нищожно, нито недопустимо съгласно трайно установената съдебна практика. Нарушението по чл. 281 т. 3 пр.2 ГПК е основание за касационно обжалване на решението като НЕПРАВИЛНО поради опасение за предубеденост на състава, който иначе е законен.
Некоректно е зададен третият въпрос – досежно определяне предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страните не са се позовали – в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът визира свикването, провеждането и взетите решения от Контролния съвет на заседанието му на 9 април 2015 г. Искането за отмяна се основава на процесуална незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, състояща се в опорочена процедура по свикването му, а сочените обстоятелства са релевирани с отговора на исковата молба и са обсъдени във въззивното решение като част от тази процедура. Неучастието на един от тримата членове на Контролния съвет в заседанието на 9 април 2015 г. и във вземането на решение за отправяне на искане до Управителния съвет за свикване на извънредно ОС не са обусловили правните изводи на въззивния съд по предмета на спора.
Не е от значение за изхода на спора четвъртият въпрос на касатора, формулиран както следва:
Трябва ли решението на Контролния съвет с искане за свикване на Общо събрание да бъде връчено на всички членове на Управителния съвет или е достатъчно искането да бъде получено само от Председателя на УС, за да се приеме, че същото е редовно връчено.
Въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение и за законосъобразността на изводите на въззивния съд. Основанията за допускане до касационен контрол са различни от визираните в чл.281 т. 3 ГПК основания за неправилност, които са част от основанията за касационно обжалване.
По изложените съображения въпросите не покриват критериите на законодателя за общо и допълнителни основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касаторът не представя доказателства за наличие на влезли в сила съдебни актове с формирани противоречиви изводи по зададените от него въпроси. Цитираните съдебни актове са неотносими към възприетия краен резултат по предмета на спора.
Релевантният за изхода на спора първи процесуалноправен въпрос, който е от значение за допустимостта на иска, не е разрешен в отклонение от задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК. Цитираното в изложението Решение № 221/10 юни 2015 г. по т.д.№ 3030/2013 г. на първо търговско отделение на ВКС е относимо към другата хипотеза.
Касаторът не излага и съображения по т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за значението на формулирания от него въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява и сочените от него допълнителни основания, при чието наличие би се проявило общото основание за достъп до касация – именно разрешеният първи процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора.
По изложените съображения решението на Плевенския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 265/9 юни 2016 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 249/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: