О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
гр. София, 25.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3976 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 218 от 01.06.2017г. постановено по гр.д. № 198/2017г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 30.06.2016г. по гр.д. № 30/2015г. на Кнежански районен съд, с което e допусната съдебна делба между съделители и при квоти, посочени в решението, на земеделски имоти в землището на [населено място], възстановени на наследниците на Ц. И. С., починал на 22.08.1937г., на наследниците на И. Ц. С., починал на 25.02.1971г. и на наследниците на братята Т., И., М. и К. С., с Решение № 220 от 07.12.1999г. Общинска служба „Земеделие“ -гр. К. и за отхвърляне на иска за делба на основание чл. 9а ЗН спрямо наследниците на Т. В. С., починала на 23.02.1993г., а именно: В. С. И., В. С. С., В. Д. Ц., Р. В. Д., Г. И. В., И. Ц. Н. и Б. Ц. И..
Касационната жалба е подадена от Р. В. Д., чрез пълномощника му Р. Д. М. и касае отхвърлянето на иска спрямо наследниците на Т. В. С., която е съпруга на наследодателя И. Ц. С., на основание чл. 9а ЗН. Изложени са съображения, че съдът неправилно е счел, че Т. С. не е била жива към момента на възстановяване на собствеността – собствеността е възстановена с решения на Поземлената комисия от 1992г., които са приложени по делото, а съдът е ценил единствено решението от 1999г., с което се допълват и изменят първоначалните решения. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване по въпроса за приложимостта на чл. 9а ЗН при наличието на представени по делото и приети от съда писмени доказателства, че правото на собственост е възстановено в стари реални граници преди смъртта на преживялата съпруга Т. В. С.. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 1/1997 г., ОСГК.
Ответникът по касационната жалба С. С. И. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата са земеделски земи в землището на [населено място], подробно описани в Решение №220 от 07.12.1999г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място], с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. И. С. /починал на 22.08.1937г./; на наследниците на И. Ц. С. /починал на 25.02.1971 г./ и на наследниците на братята Т., И., М. и К. С.. Според представеното по делото удостоверение за наследници Ц. И. С. е починал на 22.08.1937г. и е наследен от съпругата си Ц. Ц. С. и от децата си: В., Т., М., К. и И.. Съпругата Ц. е починала през 1947г. и е наследена от посочените по-горе свои синове. И. Ц. С. е починал 1971г. и негови наследници са брат му М., наследниците на починалите преди него братя В., Т. и К., и съпругата Т. В. С.. Бракът между И. С. и Т. С. е сключен на 29.12.1957г. Т. С. е починала на 23.02.1993г. и касаторът Р. Д. е един от нейните наследници.
Правото на собственост върху част от земеделските земи – нива от 14,662 дка на наследниците на четиримата братя, нива от 28,448 дка на наследниците на И. Ц. С. и нива от 59,690 дка на наследниците на Ц. И. С. е възстановено в стари реални граници с три броя решения на Поземлена Комисия – К., всички с № 220 от 07.12.1999г. Решенията са придружени със скици, отразено е, че са влезли в сила и че се издават в изпълнение на чл. 18д, ал.4 ППЗСПЗЗ като допълват и изменят решение № 59 от 05.06.1992г. Друга част от земеделските земи са възстановени с план за земеразделяне – зеленчукова култура от 0,360 дка на наследниците на четиримата братя, трайни насаждения от 1,691 дка на наследниците на И. С., зеленчукова култура от 0,500 дка, трайни насаждения от 3,855 дка и нива от 2,214 дка на наследниците на Ц. С.. За тези имоти също са издадени три решения на Поземлена комисия-К. всички с № 220 от 07.12.1999г.
Съдът е допуснал делба между наследниците на синовете на Ц. И. С., съответно между наследниците на И. Ц. С., като е изключил тези наследници, които посредством различни сделки са се разпоредили с дяловете си в полза на С. И., както и тези, които са сключили договори за продажба на наследствените си права – в делбата участва приобретателят по сделките С. И. и купувачите на наследствени права.
По отношение на участието на наследниците на Т. С. съдът е приложил нормата на чл.9а ЗН и е счел, че те не наследяват земеделските земи на нейния съпруг И. С.. Изтъкнал е, че бракът е сключен на 29.12.1957г. когато е бил приключен процеса на т.нар. масовизация на земите; че от брака няма родени деца и че възстановяването на собствеността в стари реални граници е извършено с решението на Поземлената комисия от 1999г. когато съпругата вече е била починала. По отношение на цитираното в решенията от 1999г. решение на Поземлената комисия № 59 от 05.06.1992г., съдът е отбелязал, че то не е представено по делото и съдържанието му не може да бъде установено. Освен това, приложените скици на имотите са към решението от 1999г., което означава, че с конститутивно действие се ползва именно това решение. По отношение на земите, възстановени на наследници на Ц. И. С., съдът е приложил същото разрешение. Взел е предвид, че този наследодател е починал през 1937г. и към момента на обобществяването земите са били в патримониума на неговите наследници, сред които е И. Ц. С., и от тях са отнети. Фактът, че Поземлената комисия ги е възстановила на общия наследодател Ц. И. С., който е починал много преди образуването на ТКЗС, не може да промени преминаването на собствеността върху земите след неговата смърт върху законните му наследници.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Основният правнорелевантен въпрос е по предпоставките за прилагане на специалното правило на чл. 9а ЗН, според което наследниците на последващ съпруг не наследяват възстановените земеделски земи, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Съдът е съобразил указанията в Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК, според което предпоставките за прилагане на нормата са четири и те следва да са налице кумулативно: 1. собственикът на имотите да се наследява от своя преживял съпруг; 2. бракът помежду им да е сключен след одържавяването/кооперирането на имотите; 3. от брака да няма родени деца; 4.съпругът – наследник да е починал преди възстановяването на собствеността. В решаващите си мотиви Плевенски окръжен съд е приел, че всички предпоставки в случая са налице, поради което наследниците на преживялата съпруга Т. С. не наследяват земеделските имоти на съпруга й И. С..
Поставеният правен въпрос, обуславящ допускане на касационен контрол, е свързан с преценката на доказателствата за момента на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, т.е. той има отношение към последната от четирите предпоставки – дали последващият съпруг е жив когато се възстановява собствеността. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. на ОСГК досежно конститутивното действие на решенията за възстановяване на собствеността. В тълкувателния акт се приема, че индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на поземлените комисии; с решението обектът на собствеността се индивидуализира и възниква като правно обособен обект; затова то има конституивно действие; действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Визираното противоречие с този тълкувателен акт не е налице. При преценката към кой момент е осъществено възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, съдът с основание е взел предвид решенията на Поземлената комисия от 1999г. Именно с тях по окончателен начин са определени възстановените имоти, както в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, така и с план за земеразделяне, като първата група имоти са индивидуализирани чрез номера на имоти по картата на землището, съседи и са придружени със скици; в тях изрично е отразено, че се издават в изпълнение на чл. 18д, ал.4 ППЗСПЗЗ, като допълват и изменят решение №59 от 05.06.1992г. Вярно е, че не кореспондира с данните по делото констатацията на въззивния съд, че решенията от 1992г. не са приложени по делото – решенията под този номер, три на брой, са приети и се намират на л. 244 – 248 от първоинстанционното дело. При сравнение е видно, че липсва пълно съответствие между описанието на имотите в решенията от 1992г. и от 1999г., разликите касаят площите, някои от съседите и идентификацията по стар план. С оглед на това, независимо от необсъждането на първоначалните решения от въззивния съд, то изводът му, че с конститутивно действие се ползват решенията от 1999г., е в съответствие с Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. И. не претендира разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 01.06.2017г. постановено по гр.д. № 198/2017г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на Р. В. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: