O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
[населено място], 25.06. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 1439 / 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. Г. И. П.- С., срещу определение № 407 от 03.02.2017 г. по ч.гр.д. № 4071/2016 г на Софийския апелативен съд.,с което е потвърдено разпореждане от 14.07.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2097/2016 г. за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото.
Иска се отмяна на обжалваното определение като се поддържа неправилно тълкуване и приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на книжа на търговец, когато е напуснал адреса си. Изтъква се пропуск на апелативния състав да съобрази, че връчителят по делото не е положил дължимата грижа да събере сведения от други лица дали на посочения адрес има офис или канцелария на търговското дружество.Оспорва се достоверността на отразяванията върху отрязъците от съобщенията извършени от връчителя, като се твърди, че дружеството не е напускало адреса си Същият връчител успешно му е връчвал съдебни книжа по други дела, в подкрепа на което вече са били представени доказателства, а се представят и сега. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК се извеждат три процесуално-правни въпроса във връзка със специалното основание по чл. 280, ал.1, т.1 предл. 1-во и 2-ро ГПК, като се цитира практика на ВКС.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 2097/2016 г. по описа на СГС е образувано по оценяем иск на [фирма] срещу Н. К. К. и К. К. К.. Исковата молба е върната на основание чл. 129,ал.3, изр.1-во ГПК след указания за изправяне на нередовности по разпореждане от 24.02.2016 г. на СГС С разпореждане от 14.07.2016 г. след като приел, че ищецът многократно е посещаван на адреса, включително и на допълнително посочения с молба от 02.03.2016 г. като адрес на седалище и управление , но не може да бъде открит негов офис, нито лице на което да бъде връчено съобщението, е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 29.06.2016 г., и тъй като в седмичния срок изтичащ на 06.07.2016 г. не е последвало изпълнение За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, апелативният състав в обжалваното определение е приел, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложена правилно , след като съобразно данните по делото връчителят трикратно, в рамките на един месец, е посетил адреса, но не е установил табели на фирмата на входната врата, звънците и пощенските кутии. Направеното от връчителя било достатъчно, за да се приеме, че търговецът- ищец е напуснал адреса си. Приел е също така , че залепването на уведомление, направено от връчителя, било безпредметно , тъй като не би могло да постигне целта си да уведоми страната, която вече е напуснала адреса. Залепването на уведомление е мислимо и допустимо само в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК когато търговското дружество все още се намира на адреса., но не е намерен достъп до канцеларията или лице, което да получи съдебните книжа за търговеца.
Върховният касационен съд на РБ, III -то г. о. намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд ІІІ г.о намира следното:
Първият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т. 1ГПК въпроси е от кой момент тече срокът за предприемане на процесуални действия от страната, на която съдът е указал извършването им. Навежда се противоречие с т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска , Същият е зададен абстрактно, за множество и различни хипотези и не се сочи връзката с конкретните обстоятелства по делото, решаващо съобразени от съда. Въпросът не покрива критерия за обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по см. на т.1 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и противоречие на приетото от въззивния съд с цитираното тълкувателно решение. Позоваването на определен пасаж от т. 1 на ТР № 6/2013 г. е извадено от контекста на мотивите. В същите е разяснено , че страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. В чл. 50, ал. 2 ГПК този ден е посочен , това е денят , от който книжата се прилагат по делото като редовно връчени .
Поставен е и въпрос следва ли съдът да приеме достоверност на отразените от длъжностното лице обстоятелства,свързани с констатацията му,че на адреса няма представители на търговеца,ако същото лице е връчвало други съдебни книжа и съобщения на същия търговец на същия адрес, но по друго дело, като за него се сочи противоречие с определение № 25 от 17.01.2018 г. на ВКС, III-то г.о по ч.гр.д. № 145/2018 г.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване . В обжалваното определение въззивният съд не се произнесъл по този въпрос , тъй като видно от въззивната жалба,подобно оплакване не е навеждано от страната ,нито са били изтъкнати фактиите , на които въпросът се услови. Наведените през въззивния съд оплаквания са били единствено за нарушаване на чл. 50, ал.2 ГПК и приложимост на чл. 50, ал. 4 ГПК като се е твърдяло, че срокът за изпълнение на указанията тече от залепване на уведомлението, поради това е изтичал едва на 15.07.2016 г.- ден след постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба.. Обстоятелствата във въпроса се въвеждат за пръв път едва пред касационния съд – веднъж с настоящата частна касационна жалба , към която е приложено и съответно доказателство за твърдяното обстоятелство, и втори път – в частната жалба срещу разпореждането на апелативния съд за връшане на касационната жалба като просрочена, по която именно е било образувано ч.р.д. № 145/2018 г. по описа на ВКС, III-то г.о., и е постановено цитираното определение , приложено по делото.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши и за който се навежда противоречие с решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV- то г.о. , по гр.д. №508/2011г., решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС, III- то г.о по гр.д. № 2769/2014 г. и определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д. № 3595/2013 г., в които е прието, че когато връчителят посещава адреса на търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, а aко не намери такива да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. Въпросът се основава на установената по делото фактическа обстановка. ,обуславящ е за изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС съгл.чл. 280 ,ал.1 т.1 предл.второ ГПК предвид приетото от въззивния съд, че е било достатъчно връчителят да не намери табела на входната врата, звънците и пощенските кутии .
Разгледана по същество , касационната жалба е основателна.
Видно от отрязъка на съобщението с указанията на градския съд за изправяне на нередовности по исковата молба, ( л.40, СГС) връчителят е посетил верния адреса ( на седалище и управление на дружеството) на 01.06., 14.06 и 24.06.2016 г. като е отбелязал единствено, че на входната врата, звънците и пощенските кутии няма табела на фирмата. Отразено е още, че е оставено съобщение. Следователно видно от обратната разписка връчителят не е събирал сведения за това дали дружеството действително пребивава на посочения адрес или ако е събирал, то не ги е отразил. Отделно от това , приложеното към жалбата пред апелативен съд копие на съобщение оставено от връчителя до ищеца да се яви в бюро призовки на СГС, за да получи книжа, е индиция, че търговското дружество не е напуснало посочения в търговския регистър адрес, която обаче въззивният състав не е съобразявал. Обстоятелството, че ищецът не е напуснал адреса си посочен в търговския регистър се подкрепя и от приложеното към настоящата частна касационна жалба заверено копие на съобщение, допустимо доказателство по арг. от чл. 278, ал.1, изр. 2-ро ГПК, от което е видно, че на посочения по делото адрес страната продължава да получава съобщения по други дела от същия съд и то в период следващ този, за който апелативният състав е приел, че жалбодателят не е намерен на адреса и го е напуснал.
Както е прието и в определение № 25 от 17.01.2018 г. на ВКС, III-то г.о по ч.гр.д. № 145/2018 г, налице е редовно връчено съобщение на управителя на дружеството по друго дело,на същия адрес,от същия връчител , длъжностно лице по призоваването , оформил и призовките по настоящето дело .Наличието на две противоречиви изявления на това длъжностно лице в относително кратък период от време относно това дали дружеството е на посочения в търговския регистър адрес, води до извода, че при връчването на първото съобщение съответният връчител не е положил дължимите усилия за проверка на това дали търговецът пребивава на адреса чрез събиране на сведения, което опорочава връчването на книжата по способа на чл. 50, ал. 2 ГПК и прави последното нередовно.
Това налага отмяна на обжалваното въззивно определение и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 03.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4071/2016 г.
ОТМЕНЯ определение № 407 от 03.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4071/2016 г.и потвърденото разпореждане от 14.07.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2097/2016 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия .
Председател :
Членове: