5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
[населено място] , 25.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1299/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Н. Р. против определение № 1059/25.03.2019 г. по гр.д.№ 1011/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6451/11.12.2018 г. по т.д.№ 1163/2017 г. на Софийски градски съд, за спиране, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, производството по предявени в пасивно субективно съединение срещу жалбоподателя и срещу други ответници, искове на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / , с правно основание чл.57 ал.3 ЗБН, за осъждане ответниците, при условията на солидарна отговорност , да заплатят на ищеца обезщетение за причинени му вреди от неизпълнение на законови задължения, евентуално – поради неизпълнение на договорни задължения, в качеството им на бивши администратори на банката, във връзка с проучването и сключването на договор за инвестиционен кредит от 10.12.2012 г. с кредитополучател „Ти Си Инвест„ЕАД, при предявени в евентуалност спрямо предходните искове за разделно осъждане на всеки от ответниците, на същото основание и въз основа на същите обстоятелства. Спирането е постановено до приключване на образувано срещу ответниците, с изключение на настоящия жалбоподател, висящо наказателно дело № 2209/2017 г. пред Специализиран наказателен съд на Република България, с повдигнато срещу тях обвинение. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода, че спрямо него не съществува основанието за спиране, доколкото не е страна / обвиняем / в наказателното производство и следователно евентуална осъдителна присъда в същото не би била задължителна за гражданския съд – досежно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца„, съгласно чл.300 ГПК, по предявените срещу О. Р. искове / веднъж – при условия на солидарна отговорност с останалите ответници, а в евентуалност – за самостоятелното му осъждане /. Жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че макар изначално образувано и срещу него, наказателното производство е било прекратено с постановление от 18.02.2016 г. на Софийска градска прокуратура, поради липса на доказателства за престъплението, в което са обвинени останалите подсъдими по делото и настоящи ответници. Страната счита, че „механичното пренасяне на правните последици на евентуална осъдителна присъда и по отношение на лице, което не е участвало в наказателния процес, би било противоправно „, в противоречие с редица принципи на ГПК и НПК. По начало намира атакуваното определение немотивирано по доводите му в частната въззивна жалба.
Ответната страна – „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради ирелевантност на формулирания въпрос спрямо решаващия извод на съда – за наличие на предпоставките за спиране, съгласно нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК – връзка на преюдициалност между предмета на образуваното наказателно дело и този на гр.д.№ 1163/2017 г. на Софийски градски съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Предявените от „КТБ„АД / в несъстоятелност / искове срещу няколко физически лица, вкл. жалбоподателя, се основават на твърденията, че в качеството си на бивши „администратори„ на банката / по смисъла на пар.1, т.2 б.”а” от ДР на ЗБН / са извършили нарушения на закона / ТЗ,ЗКИ /, устава на банката, Правилника за кредитната дейност на банката, уреждащ условията и реда за проучване, разрешаване и сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки на банката, респ. са нарушили сключените от тях договор за управление / трудов договор, в процедурата по проучване, разрешаване на сключването и сключването на договор за инвестиционен кредит от 10.12.2012 г. с „ Ти Си Инвест „ ЕАД , от което за банката са произлезли вреди, съизмерими с цената на исковете. Предявени са главни искове, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетението за вреди, като резултат от виновно нарушение на закона, а в евентуалност – на основание виновно нарушаване на договорни задължения. В евентуалност спрямо предходните са предявени самостоятелни искове, основани на разделна отговорност за вреди от всеки от ответниците. Най-общо твърдените нарушения са : изготвяне на становище за сключването на договора за кредит без задължителните за това документи, съгласно горецитирания Правилник за кредитната дейност на банката, даващи представа за финансовото положение на кандидатстващото за кредит дружество и позволяващи адекватна преценка на степента на риска, при неосъществен по веригата и последващ контрол върху обосноваността на предложението за сключване на договора ; сключване на договора без учредени към същия момент обезпечения и последващо неучредено, макар договорено, обезпечение – особен залог на активи на кредитополучателя; сключен в обезпечение особен залог върху вземания на дружеството по сметки в „ КТБ„ АД, който не е вписан в ЦРОЗ ; договаряне на неефективни и по начало необичайни за банковата практика , при такъв размер на кредита обезпечения; неосъществяван текущ контрол по изпълнението на договора, с цел минимализиране на вредите.
С искането за спиране на делото на ответника Г. Х. е представена извадка от обвинителния акт по същото, в който О. Р. не фигурира като обвиняем. Спрямо останалите ответници са повдигнати, за различен по брой престъпления, но идентични по правна квалификация на престъпленията обвинения – по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр. с ал.2 НК ; чл.203 ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК и чл.203 ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл.20 ал. 2 вр. с чл.26 ал.1 НК , като видно от извадката , касаеща ответника Г. Х. – обвинението срещу същия е за длъжностно присвояване на чужди пари, поверени му да ги пази и управлява – в особено големи размери и представляващо особено тежък случай – с правни действия, предвид подписването на договора за инвестиционен кредит с „Ти Си Инвест„ ЕАД от 10.12.2012 г., без наличие на конкретно посочени в обвинителния акт документи в кредитното досие и в нарушение на предвидената процедура за отпускане на парични средства, съгласно Правилника за кредитната дейност на „КТБ „АД – изрично цитирани разпоредби от същия, както и в нарушение на разпоредби от сключения договор за управление с банката. С молба от 06.12.2018 г., след първоначално оспорване основанието за спиране, ищецът е потвърдил обстоятелството, че по нохд № 2209/2017 г. на Специализиран наказателен съд, предметът на обвинението срещу всички ответници – обвиняеми по делото касае противоправното им поведение, в качеството на длъжностни лица по смисъла на НК, при отпускането и усвояването на процесния кредит , както и че постановимата по същото присъда би била от значение за произнасянето по гражданскоправния спор, съгласно формираща се за същия задължителна сила относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината.
За да потвърди първоинстанционното определение за спиране, въззивният съд е приел, че общи за двете производства – наказателно и гражданско – са фактите на виновно неизпълнение, чрез действие или бездействие, на задължения на ответниците, в качеството им на длъжностни лица, при и по повод сключването и изпълнението на договора за банков кредит с „Ти Си Инвест„ЕАД от 10.12.2012 г. ,които нарушения са идентични по време, място и фактическа обстановка. Така според съда би се формирала задължителна за гражданския съд сила на присъдата,относно извършване на деянието, неговата противоправност и вината на обвиняемите.
В изложението по чл.280 ГПК, жалбоподателят формулира единствено въпроса: „Законосъобразно и правилно ли е осъждането на лице , което не е било страна в наказателното производство, от граждански съд, въз основа на влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд, основано на задължителната й сила, предвидена в чл.300 ГПК ? „
Така поставеният въпрос няма отношение към решаващия мотив на въззивното определение, за наличие на преюдициалност , по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, на изхода от образуваното срещу останалите ответници, в качеството на обвиняеми, наказателно производство и производството по гр.д. № 1163/2017 г. на СГС, основана на формираща се, задължителна за гражданския съд, сила на евентуалната присъда , досежно извършване на – идентични по съдържание и време на твърдените с исковата молба нарушения – деяния / престъпления /, тяхната противоправност и вината на обвиняемите / ответниците /. Формулираният въпрос презумира последващия начин на съобразяване евентуалната присъда по наказателното дело от съда , произнасящ се по съществото на спора. При това и в атакуваното определение не се съдържат мотиви за съобразима задължителна сила на постановима евентуална присъда по отношение на О. Р., а единствено спрямо обвиняемите, доколкото съдът изрично се позовава на идентичността на страни по двете производства.
Дори въпросът да би бил формулиран адекватно – Налице ли е основание за спиране в ц я л о с т, по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, на исково производство, образувано по искове за обезщетяване на вреди срещу няколко ответника, вкл. за солидарното им осъждане, поради образувано наказателно производство срещу някои от тези ответници, за деяния, идентични на визираните в исковата молба, но квалифицирани в същата като нарушения на предвидени в закон или договор задължения ? – същият не е обоснован с допълнителен селективен критерий,заявен с формалното посочване на значението на отговора „за точното прилагане на закона„. Не е посочена, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, нормата , приложима в отговор на въпроса, която със своята неяснота, непълнота или противоречивост, е предпоставила противоречива съдебна практика , нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Налице е изобилна и непротиворечива съдебна практика , която намира приложимо основанието на чл.229 ал.1 т.4 ГПК при висящи паралелно наказателно и гражданско съдопроизводства / в отграничение от хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК/, стига силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд да засяга е л е м е н т от фактическия състав на правоотношението – предмет на гражданскоправния спор / решение по т.д.№ 211/ 2009 г. на ІІ т.о., опр. по ч.гр.д. № 80/2010 г. на ІІ г.о., реш. по гр.д.№ 745/2012 г. на ІV г.о., опр. по ч.т.д.№ 1732/2014г. на І т.о., опр. по ч.т.д.№ 2642/ 2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /. В тази връзка следва да се съобрази, че спрямо останалите ответници жалбоподателят и не спори наличието на предпоставките за спиране, а принципът на диспозитивното начало задължава съда да се произнесе в съответствие с претенцията на ищеца за солидарно осъждане на всички ответници, едва в евентуалност от отхвърлянето на която би бил длъжен да се произнесе по разделна отговорност на всеки от тях.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1059 / 25.03.2019 г. по гр.д.№ 1011 / 2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: