О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 20.05. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Бояджиева
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 99 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК във вр. чл. 390 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Н. срещу определение от 16.10.2008 г. по ч.гр.д. № 2014/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд определение от 12.06.2008 г. по гр. д. № 2593/2008 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижимия имот описан в определението, след представяне на парична гаранция от 10 000 лв.
Ответниците по частната жалба в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
С първоинстанционния акт е уважена подадената от Н. В. Н. молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД срещу К. Н. К. и М. С. К. за сумата 100 000 лв.- двойният размер на платеното капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 4.04.2008 г., като е наложена поисканата от молителката обезпечителна мярка: възбрана върху притежавания от ответниците по бъдещия иск недвижим имот – жилищна сграда, със застроена площ от 104 кв.м., разгъната застроена площ от 504 кв.м., състояща се от четири етажа и мазе в сутерена на сградата, изградена в поземлен имот пл. № 1* кв.20 по плана на гр. С., кв. “И”, след представяне на парична гаранция в размер на 1000 лв.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че обезпечителната мярка е подходяща, но с оглед цената на иска налагането на възбрана върху целия имот би накърнило неоснователно правата на ответниците по бъдещия иск. Отменил е определението на първоинстанционния съд и е допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, след представяне на парична гаранция в размер на 10 000 лв.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, а именно за размера на гаранцията, която следва да бъде заплатена по чл.391,ал.1, т.2 ГПК и за съответствието на допуснатата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната жалба основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените от жалбоподателката въпроси са съществени за всяко обезпечително производство. За да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца допусната обезпечителна мярка, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка обаче винаги е конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общо валидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а разрешаването им за всеки конкретен случай е конкретно, защото зависи от фактите, на които се позовава ищецът за да обоснове обезпечителна нужда.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая се сочат постановените определения по настоящото дело, които са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и предвидено в чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК основание. Решаването на съществените за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точно прилагане на закона и за развитие на правото. Регламентацията на обезпечителното производство, съдържаща се в действащия ГПК, не се отличава съществено от предходната уредба, особено що се отнася до предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им. Поради това, създадената досега непротиворечива съдебна практика по всички съществени за това производство въпроси е относима и към новата правна уредба. Ето защо, не може да се приеме, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 782 от 16.10.2008 г. по ч.гр.д. № 2014/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: