4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 03,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 363/2014 година.
Производството е образувано по частна касационна жалба на „ Б. център и инкубатор [фирма] против определение № 1961 от 09.08.2013 г. по ч.гр.дело №1658/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба-М. Г. П. е на становище, че подадената жалба е неоснователна.
Ответникът по частната жалба – [фирма] / н./ е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
В частта, с която въззивният съд е потвърдил определението на първостепенния съд, в частта му за прекратяване производството по исковете по чл.694 ТЗ, настоящето производство е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, който обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпроса – „ Допустим ли е самостоятелен иск , по реда на чл.694 от ТЗ за установяването съществуването или несъществуването на привилегия по чл. 722 от ТЗ на прието в производството по несъстоятелност вземане.”Посочено е, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практика, обективирана в две определения –на САС и ВАпС , които са приложени. Освен това е посочено, че подобни били и мотивите по т.д. №652/10г. на ВКС, ІІ т.о. Страната е сочила като основание за допускане на касационно обжалване и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставила въпроса – „ Задължително ли е за кредиторите в производството по несъстоятелност решение по чл.237 от ГПК вр. чл.694 от ТЗ, когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда или признатото право противоречи на закона / основано е на недействителен договор/”. Накратко е обосновано оплакване за неправилност на извода на решаващия състав относно това, че според касатора АС е приел идентичност на хипотезите по чл.237 ГПК и чл.691 ТЗ.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Формулираният от него въпрос по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Въззивният съд е приел недопустимост на исковете по чл. 694 ТЗ, поради това, че повтороно производство по този ред за установяване съществуване или несъществуване на вземането след изчерпване на предвидения в чл.690-694 ТЗ ред е недопустимо. Следователно, поставения въпрос е неотносим към решаващия извод на съда. Липсата на релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обосновава самостоятелен извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставяне на въпрос, който не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, нито необоснованото твърдение за празнота в правото с оглед тълкуването на чл.691 ТЗ и неговата съотносимост с чл.237 ГПК – норми достатъчно ясни, с оглед на което следва да бъде очертана обективната необходимост от тълкуването им, а не като твърдение, обслужващо защитната теза на касатора.
Обжалваното определение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Б. център и инкубатор” И. О. частна жалба, против определението на първостепенния съд, с което производството по делото е оставено без движение по отношение на иска за признаване за установено, че решение по т.д. №919/08г. е постановено в симулативен процес и като такова е нищожно определя настоящето производство по чл.274, ал.2 ГПК.В тази част определението следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Правилно е преценено от решаващият състав, че определението, с което се оставя без движение искова молба за отстраняване на констатирана нередовност е постановено по движение на производството. Обжалваното пред САС определение в обсъжданата му част, поради това, че както бе посочено е по движение на делото не е включено в предметния обхват на определенията подлежащи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК.На обжалване по този ред подлежи единствено определението за връщане на исковата молба ако в срок не бъдат отстранени констатираните й недостатъци, което има характер на преграждащо,но тъй като такова не е постановено и съответно не е предмет на обжалване, то подадената частна жалба в тази част правилно е оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1961 от 09.08.2013 г. по ч.гр.дело №1658/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 12.02.2013г. по т.д. №85/12г. на Врачански окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1961 от 09.08.2013 г. по ч.гр.дело №1658/2013 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: