гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 05.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2515 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 39190/28.03.2014г., подадена от Ц. Ц. Д. против определение № 5221/04.03.2014 г. по гр.д.№ 9923/2013г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ
Навежда се оплакване от жалбоподателя за това, че съдът неправилно е преценил месечните и годишните доходи, а следва да има предвид, че пред ВКС е задължително ползването на адвокатска помощ.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предявен е иск от Ц. Ц. Д. против страна по гражданско дело, по което е бил назначен за вещо лице да му заплати определения от съда хонорар от 300 лв., който съдът е отказал да му плати. Исковата молба е върната поради недопустимост на предявения иск с определение от 03.08.2012г. по гр.д.№ 34702/2011г. на Софийски РС. Това определение е обжалвано пред СГС и е потвърдено с определение № 1132/13.01.2014г. по ч. гр.д.№ 9923/2013г.
Срещу определението на СГС е подадена частна жалба № 12745/04.02.2014г. от Ц. Д.. С молба от 14.02.2014 г. е поискал правна помощ. Представил е декларация за семейно и имотно състояние, в която декларира, че е роден 1942г., разведен е, притежава полусрутена къща с жилищна площ 35 кв.м. гараж и 52,3 % от дворно место от 96 кв.м., празен вилен имот от 969 кв.м., 25,2 дка земеделски земи, от която получава рента годишно 252 лв., пенсионер е и има пенсия 185 лв. месечно, здрав е и не работи. Не е декларирал доходи от работа като вещо лице.
С обжалваното сега определение, съдът е приел, че с оглед декларираните данни не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 и 3 ЗПрП.
Определението е правилно.
Действително за производството пред ВКС е задължително преподписване на частната жалба от адвокат. Това е предпоставка за предоставяне на правна помощ, по чл. 23, ал.1 ЗПрП, но за да се допусне такава, следва да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 23, ал.3 ЗПрП. В конкретния случай имотното състояние на молителя – притежаване на недвижими имоти, това, че е здрав макар и пенсионер, явно може да реализира допълнителни доходи щом е назначаван за вещо лице по дела, са достатъчни, за да се направи преценка, че не следва да му се предоставя правна помощ. Преценката е комплексна, т.е. не се преценява само дали месечния доход е под социалния минимум, а всички критерии, посочени в текста на закона. Изводът на СГС в обжалваното решение е обоснован и кореспондира на данните за имотното състояние на молителя, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5221/04.03.2014 г. по гр.д.№ 9923/2013г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: