О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 270
гр. София , 08.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3799/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на А. К. П. срещу решение № 249 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 81 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия с което е оставено в сила решение № 212 от 5.12.2007 г. по гр.д. № 315 от 2006 г. на Балчишкия районен съд и е уважен иска за ревандикация на УПИ * от кв.8 по ПУП на с. “., община “., поземлен имот с идентификатор 53120.502.88 по кадастралната карта на селото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т.е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение не се позова на хипотеза в приложното поле по на чл.280, ал.1ГПК , но счита, че касационната проверка е наложителна защото следва да се даде отговор на въпроса дали анимуса на владението обхваща и знание за площта на владения имот или намерението за своене е достатъчно да се демонстрира чрез упражняването на фактическа власт върху имот в определени граници.
Ответниците- ищци С. М. Ц., З. М. П. , М. А. В. и Р. Н. П. не са депозирали отговор.
Отговор не е представен и от другия ответник Г. И. И.
Касационната жалба е постъпила след 18.07.2008 г. с вх. № 1* и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на тяхната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане , макар с нея да се сочат съществени материално правни въпроси, така както са установени по-горе и е поставен съществен процесуален въпрос относно обсъждането и анализа на приобщения доказателствен материал , който да е съпоставен с възраженията и доводите на страните. Постановеното решение не следва да бъде разгледано от ВКС, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в каквато насока може да се направи анализ за твърденията на жалбоподателите.
С. М. Ц., З. М. П. , М. А. В. и Р. Н. П. са предявили ревандикационен иск срещу касатора и Г. И. И. за УПИ * от кв.8 по ПУП на с. “., община “., поземлен имот с идентификатор 53120.502.88 по кадастралната карта на селото за които имот са се легитимирали с н.а. № 1* т. 01, н.д. № 192 от 1977 г. Този документ е обективирал правото им на собственост , придобита по наследство. През 1993 г. са продали на Г. И. парцел ****ви . През 2005 г. Илиев се е снабдил с н.а. № 1* т.07, рег. № 5*,у н.д. № 1* от 2005 г. по обстоятелствена проверка за придобито право на собственост по давност и върху спорния съседен на закупения от него имот, който е индивидуализиран по-горе. В последствие с н.а. 150, т.08, рег. № 5616 , н.д. № 1399 пот 2005 г. го е продал на касатора. По делото са изслушани свидетелски показания, които доказват ,че ответниците, в частност продавача Г. И. не са упражнявали фактическа власт в продължение на десет години върху процесния имот, а са го ползвали епизодично и по трайно след 2005 г. Съдилищата са анализирали доказателствения материал и са стигнали до извод, че имота не е придобит на първично основание от ответниците поради което са постановили и неговата ревандикация.
Поставеният материално правен въпрос от касатора е несъстоятелен, тъй като в случая всеки от продаваните от ищците имоти , включително и този който е бил обект на иска за собственост са били обособени регулационно и са представлявали отделни самостоятелни имоти. За това говорят и нотариалните актове , с които продавача се е легитимирал и купувача се е снабдил. В случая правилно е посочил съда, че анимуса следва да е насочен към придобиването на самостоятелната вещ, а не се касае само до владение в определени материализирани на терена граници. В тази насока е и трайната съдебна практика, поради което касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 249 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 81 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия по жалбата на А. К. П. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: