4
определение по гр.д.№ 224 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 10.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 224 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. И. и
В. В. И. против решение № 1089 от 30.11.2011 г. по в.гр.д.№ 714 от 2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 200 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 6279 от 2008 г. на Пернишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от И. Р. И. и В. В. И. срещу Б. В. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да осигури на ищците достъп до таванското помещение и покрива на сградата, построена в УПИ VI-4009 в кв.43 по регулационния план на [населено място]- Р., одобрен със заповед № III-36 от 24.01.1983 г. с площ от 410 кв.м., а по скица 407 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 952 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1355 от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 4848 от 2007 г. на ВКС, П. г.о., решение № 1700 от 14.12.2000 г. по гр.д.№ 733 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 3212 от 18.12.1971 г. по гр.д.№ 2065 от 1971 г. на ВС, Първо г.о., Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11 от 1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 590 от 11.09.1990 г. по гр.д.№ 978 от 1990 г. на ВС, Второ г.о., решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№ 131 от 1964 г. на ОСГК на ВС, решение № 47 от 31.05.1972 г. по гр.д.№ 41 от 1972 г. на ОСГК на ВС и решение № 1818 от 13.11.2002 г. по гр.д.№ 2183 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе изцяло по правилността на първоинстанционното решение или следва да се ограничи само с проверка на посочените в жалбата основания за неправилност на това решение, 2. Правилно ли съдът е преценил събраните по делото свидетелски показания, 3. Дали таванското помещение и покрива на сграда са общи части на етажната собственост, 4. Длъжен ли е етажният собственик да осигурява достъп на останалите етажни собственици до общите части на сградата, 5. Дали зазиждането на съществуваща врата към подпокривното пространство на сградата представлява действие, с което се пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху тази обща част на сградата.
В писмен отговор от 24.02.2012 г. ответницата по жалбата Б. В. Т. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства ответницата да е препятствала достъпа на ищците до подпокривното пространство на сградата за почистване на комините и смяна на олуците на покрива- не било установено ищците да са поискали ответницата да им осигури достъп до същото и тя да е отказала. Прието е за установено, че макар по проекта на сградата да не е предвидено, фактически е изградена стълба от етажа на ответницата към подпокривното пространство. Този етаж обаче бил със самостоятелен вход, а ищците като собственици на първия етаж от сградата също имали самостоятелен вход и съответно нямали достъп до етажа на ответницата. Освен това, тъй като от подпокривното пространство нямало достъп до покрива /установено било, че нямало изградена капандура, която да осигурява достъп от подпокривното пространство към покрива на сградата/, то и почистването на комините и смяната на олуците на покрива не може да се извършат чрез преминаване през подпокривното пространство.
Няма противоречие между така постановеното решение и практиката на ВКС по нито един от посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси:
1. По първия поставен въпрос /следва ли въззивният съд да се произнесе изцяло по правилността на първоинстанционното решение или следва да се ограничи само с проверка на посочените в жалбата основания за неправилност на това решение/, както в практиката на ВКС, така и в обжалваното решение, макар и не изрично, е прието, че съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, а по неговата неправилност- само по посочените във въззивната жалба основания. В случая въззивният съд се е произнесъл само по посочените във въззивната жалба на Б. Т. основания за неправилност на първоинстанционното решение: по възражението й, че тя никога не е отказвала достъп на ищците до подпокривното пространство, като е счел това нейно възражение за основателно; по възражението й, че подпокривното пространство не е обща част на сградата, тъй като не може да се използва самостоятелно, а служи само за топлоизолация на етажа на ответницата, като е счел това нейно възражение за неоснователно; по възражението й че подпокривото пространство не може да се използва за почистване на комините и за смяна на олуците на покрива, като е счел това възражение за основателно.
2. Вторият поставен въпрос /правилно ли съдът е преценил събраните по делото свидетелски показания/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не касае прилагането или тълкуването на приложима към спора правна норма. Този въпрос касае обосноваността на решението на съда и като такъв не може да се разглежда и решава в настоящото производство по чл.288 от ГПК, в което ВКС няма право да се произнася по правилността на обжалваното решение, а се произнася само по процесуалния въпрос дали са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
3. По третия поставен въпрос /дали таванското помещение и покрива на сграда са общи части на етажната собственост/ също няма противоречие между посочената практика и обжалваното решение. Практиката е в смисъл, че таванското помещение, подпокривното пространство и покрива са обща част на етажната собственост. Същото е прието и в обжалваното решение: искът по чл.109 от ЗС е отхвърлен не защото подпокривното простратство и покрива не са обща част на етажната собственост, а защото ищците не са доказали ответницата да им пречи да ползват тези общи части и поради това, че почистването на комините и поставянето на олуци на покрива на сградата не може да се осъществи през подпокривното пространство, тъй като от същото няма достъп до покрива.
4. По четвъртия поставен правен въпрос /длъжен ли е етажният собственик да осигурява достъп на останалите етажни собственици до общите части на сградата/ също няма противоречие между съдебната практика и обжалваното решение. И в двете се приема, че етажният собственик е длъжен да осигурява достъп на останалите етажни собственици до общите части на сградата, като в конкретния случай искът по чл.109 от ЗС е отхвърлен по други съображения: защото не е доказано ответницата да е отказала достъп на ищците до подпокривното пространство и покрива на сградата и защото през подпокривното пространство е невъзможно да се излезе на покрива, за да се почистят комините и се поставят олуци на сградата.
5. По петия въпрос /дали зазиждането на съществуваща врата към подпокривното пространство на сградата представлява действие, с което се пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху тази обща част на сградата/ няма посочена съдебна практика, но решението не противоречи на известната на настоящия състав на ВКС практика. Горното действие би препятствало етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата, ако вратата към подпокривното пространство е била изградена в обща част на сградата- в общо стълбище. Когато обаче вратата е изградена в собствената на единия от етажните собственици част от сградата /вътре в неговия етаж/, то зазиждането на тази врата не е действие, с което се пречи на останалите етажни собственици да ползват подпокривното пространство.
Поради всичко гореизложено не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 350 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1089 от 30.11.2011 г. по в.гр.д.№ 714 от 2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Р. И.- ЕГН [ЕГН] и В. В. И.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Б. В. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.