О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
С., 11.04. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1782 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу Определение № 60 от 21.01.2013г. по ч.т.д.№ 454/2012 на Върховния касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на С. за допълване и тълкуване на Определение № 560 от 02.10.2012г., постановено по същото дело.
С частната жалба се иска отмяна на определението и разглеждане по същество молбата на жалбоподателката от 03.10.2012г. и уточняващата такава от 16.11.2012г. Поддържа се, че мотивите на Определение № 560 по т.д.№ 454/2012г. – че определенията по чл.420,ал.1 ГПК нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането са неясни, поради което следва да бъдат пояснени, както е поискано с посочените две молби.
От насрещната страна [фирма] е постъпил отговор срещу допустимостта и основателността на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
С Определение № 315 от 27.04.2012г. по ч.т.д.№ 139/2012г. състав на Второ т.о. на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба на С. С. – длъжник в заповедното производство срещу определението на Силистренския ОС за потвърждаване на определението на Силистренския РС, с което е оставено без уважение искането на С. са спиране на изпълнението по издадената срещу нея заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т. 2 ГПК, по която е допуснато незабавно изпълнение. Прието е, че определенията по чл.420 ГПК са извън кръга на тези по чл.274,ал.3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване.
Сезиран с частна жалба, съставът на Първо т.о. се е произнесъл с Определението № 560 от 02.10.2012г. по ч.т.д.№ 454/2012г. и е потвърдил акта на предходния състав на ТК. Изложил е мотиви за неоснователност на жалбата, като е споделен изводът, че определенията по чл.420 ГПК не подлежат на инстанционен контрол, тъй като не са нито преграждащи, нито разрешаващи по същество други производства.
С. С. е поискала с молба от 03.10.2102г. съставът, постановил определението по ч.т.д.№ 454/2012г. да тълкува или да допълни акта си в смисъл: дали след предявяване на иска по чл.422 ГПК съдът има право да спре принудително изпълнение предвид допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417,т.2 ГПК, с оглед изложените мотиви, че определенията по чл.420 ГПК нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
С молба от 16.11.2012г. първата е доуточнена като е посочено, че изложеното в Определение № 560 от 02.10.2012г. дава основание за извод, че в производството по чл.422 ГПК нова молба за спиране следва да бъде счетена за допустима и не би следвало да се оставя без разглеждане от съда, сезиран с иска за установяване съществуването на вземането. Поискано е ВКС да тълкува определението си в смисъл, че молбата за спиране в производството по чл.422 ГПК е допустима, независимо от влязлото в сила определение по чл.420 ГПК за отказ по искането за спиране.
С обжалваното Определение № 60 от 21.01.2013г. съставът на Първо т.о. е приел, че искането няма предмет с оглед правната характеристика на производството по чл.250 и чл.251 ГПК. Посочил е, че с определението, чието допълване, респ.тълкуване се иска, съдът е разрешил процесуалноправен спор по допустимост на инстанционен контрол по отношение на определенията по чл.420 ГПК и с това е изчерпан предметът на производството; С други искания, по които да дължи произнасяне съдът не е бил сезиран, поради което искането по чл.250, респ.251 ГПК е лишено от предмет и е процесуално недопустимо; Няма постановен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото, поради което и определението не попада в обхвата на актовете, подлежащи на тълкуване по реда на чл.251 ГПК.
Следва да бъдат изцяло потвърдени изводите в обжалваното определение, че и искането за допълване, и искането за тълкуване на Определение № 560 от 02.10.2012г .по ч.т.д.№ 454/2012г. на Първо т.о. на ВКС няма предмет.
Страната иска допълване на съдебния акт по въпроси, които не са били предмет на производството, по което е постановено определението от 02.10.2012г. В. съд се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде предмет на касационна проверка определение по чл.420 ГПК, като е потвърдил изводите на предходния състав, че такава е недопустима. В това производство не е разрешаван въпросът дали е допустимо искане за спиране на изпълнението в хода на процеса по чл.422 ГПК, защото с такъв въпрос съдът не е сезиран и той не е предмет на преценката му.
Недопустимо е и искането за тълкуване, защото както е посочил съставът на ВКС, на тълкуване подлежи влязлото във формална законна сила решение, което е неясно от гледна точка на прилагане на последиците /зачитане сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие/, което е двусмислено, така че действителната воля на съда да не може да бъде изведена и порокът да е обективиран в диспозитива на съдебния акт.
Под формата на искане за тълкуване, респ.допълване на решението страната иска правен съвет – дали ако бъде направено искане за спиране на изпълнението в друго производство- това по чл.422 ГПК, то би било допустимо и основателно. Произнасяне по така формулирана молба, съдът не дължи.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава Определение № 60 от 21.01.2013г. по ч.т.д.№ 454/2012 на Върховния касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.