Определение №271 от 12.5.2017 по тър. дело №1137/1137 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271

[населено място], 12.05. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2168 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Е. С. срещу решение №585/30.03.2016г., постановено по т.дело № 4860 /2015г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №1167/17.07.2015г. по т.дело №2444/2014 г. Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-11 състав.
В касационната жалба касаторката поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в отговор на касационната жалба излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Счета поставения от касаторката въпрос за общ, както и че представената съдебна практика или е в подкрепа на изводите на въззивния съд или е неотносима за формулирания правен въпрос. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3042.57 лв./ ведно с ДДС/.
[фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Срещу касаторката С. Е. С. , в качеството й на [фирма] -заличен ЕТ е предявен иск по чл.534, ал.1 ТЗ за сумата от 48 583.44 евро на основание прескрибиран запис на запис на заповед от 6.02.2006г., издаден от [фирма] в полза на [фирма] като обезпечение на вземането на акционерното дружество по сключен с ЕТ договор за финансов лизинг на МПС №061 от 6.02.2006Г. със срок на действие 16.02.2006г. до 16.02.2009г. СГС е уважил предявения иск в претендирания размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 15.04.2014г. Искът е уважен при условията на солидарна отговорност и срещу втория ответник по делото [фирма], в качеството му на приобритател на търговското предприятие на заличения ЕТ, прехвърлено му с договор от 12.11.2007г. Решението по отношение на този ответник е влязло в сила.
Решението е потвърдено с обжалваното решение на САС.
След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, САС е признал правото на ищцовото дружество да предяви иска по чл. 534, ал.1 ТЗ, поради изгубване на прекия иск по чл.531, ал.1 ТЗ срещу издателя на записа на заповед, в случая С. С., в качеството й на физическо лице поради заличаване на [фирма] в търговския регистър. Отговорността на физическото лице следва от разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, съгласно която отчуждителят на търговското предприятие и правоприемникът [фирма] отговорят за задължението солидарно до размера на получените права.
Счетено е, че записът на заповед е действителен, тъй като съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ. Със записа на заповед издаден на 6.02.2006г., С., в качеството си на ЕТ, безусловно се е задължила да плати на [фирма] сумата от 48 583.44 евро, с падеж 16.04.2008г., която сума „се изплаща на издателя без разноски и протест”. Съдът се е произнесъл по въведеното от ищеца в исковата молба каузално правоотношение и след преценка на доказателствата е приел за доказано твърдението, че по сключения договор за финансов лизинг, към датата на разваляне на договора от лизингодателя поради виновното му неизпълнение от лизингополучателя С., е останало непогасено задължение в размер на 132 476.50 лв., от което лизингови вноски с настъпил падеж 95 280.72 лв., неустойка за забава 23 130.88 лв., договорна лихва 3 869.09 лв., застраховки и данъци – 10 195.81 лв. Направен е извод, че ищецът търпи вреди поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени права. За ищеца вредата се изразява в невъзможност имуществото му да се увеличи с паричната сума по ефекта поради изтекла погасителна давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед се състои в спестените разходи за погасяване на задължението по ценната книга.
Съдът се е произнесъл по възражението на С. за погасяване на вземането по иска по давност, отхвърлено като неоснователно. Прието е, че ищецът е загубил прекия си иск срещу платеца на 16.04.2011г., на която дата е изтекъл тригодишния давностен срок, считано от датата на падежа на задължението – 16.04.2008г. Считано от 16.04.2011г. давностният срок по чл. 534, ал.2 ТЗ е изтекъл на 16.04.2014г., един ден след подаване на исковата молба на 15.05.2014г.
Представено е извлечение от ТР за универсално правоприемство на [фирма] от [фирма].
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя като релевантен за изхода на спора по делото следния въпрос: Допустимо ли е заместването на неупражнените права по каузалното правоотношение за обезвреда на неоснователно обогатяване с права, произтичащи от прескрибиране на обезпечителен менителничен ефект, или по същество кой е юридическият факт водещ до неоснователно обогатяване – прескрибцията или действителните права и задължения по обуславящото правоотношение? За да обоснове допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е представена съдебна практика.
По въпроса решението на въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл.534 ТЗ, обективирана в представеното от касатора решение № 133 от 5.07.2013г., постановено по т.дело №104/2011г. на ВКС, ТК, както и цитираната в същото решение съдебна практика / решение № 110/ 8.11.2010г. по т.дело № 949/2009г. на Іт.о./. Предпоставка за уважаване на иска по чл. 534, ал.1 ТЗ е да е налице издаден в полза на ищеца действителен по форма и съдържание запис на заповед, въз основа на доказателствата въззивният съд да е стигнал до заключение, че е налице обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на ищеца, както и че има причинна връзка между погасяването на правата на ищеца и обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца. В практиката си Върховният касационен съд последователно е приемал, че правото на приносителя на запис на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото му на пряк иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или друго задължено лице или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Независимо от причината за погасяване на правото на пряк иск, неговото изгубване е фактът, от който възниква право за приносителя на ценната книга да предяви специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ срещу издателя, за да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно обогатяване / решение №132/17.06.2010г. по т.дело № 161/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Обогатяването на издателя е във формата на спестени парични средства, които същият се е задължил да плати, но не е платил поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на ползващото се лице. Обедняването от своя страна се изразява в пропуска на приносителя да увеличи имуществото си със сумата по менителничния ефект /в случая запис на заповед/, издаден в негова полза. Със същата сума се съизмерява и вредата, която приносителят търпи като пряк резултат от неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534, ал. 1 от ТЗ /решение № 135 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., I т. о./ . С решение № 90 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2011 г., II т. о. е прието, че при възникнал, между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твъряните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. Основателността на специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е обусловена от доказване на посочените юридически факти, а евентуалното каузално правоотношение и доводите по него, послужило като повод за менителнично задължаване, биха били релевантни , ако са свързани с погасяването, евентуално новиране на задължението и др./ решение № 110 от 8.11.2010г. т.дело №949/ 2009Г. на Іт.о./ Тъй като преценката за основателност на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, по повод на който е постановено обжалваното решение на САС, е направена в съответствие с изложените по-горе разрешения, не е налице допълнителния критерий за селектиране на касационната жалба чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Представеното решение №1/1.03.2010г. по т.дело № 520/2009г. на ВКС, ІІ т.о. е по друг правен въпрос свързан с предявяване на ефекта за плащане, предвид уговорения падеж по чл.486, ал.1, т.1ТЗ и последиците от неспазване на срока по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ, поради което не осъществява критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението не е в противоречие с ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС доколкото разпоредбата на чл.534 ТЗ не е била предмет на тълкуване.
В заключение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението на САС.
За изготвения отговор на касационната жалба и на осн. чл.78, ал.3 ТЗ на [фирма] ще следва да се присъдят документираните разноски в договор за правна защита и съдействие от 30.05.2016г. в размер на 3042.56 лв./ с ДДС/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №585/ 30.03.2016г., постановено по в.т. дело №4860 /2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма],[ЕИК] разноски 3042.56 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар