О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София,14.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1400 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Д., З. И. Ц.,Д. Г. Д.,Т. В. Д.,Ю. С. Д.-Б.,Е. С. Т.,Г. В. Н.,И. В. Н.,Е. Н. П. и Л. И. Б. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 09.06.2010г. по гр.д.№18/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени предявените от тях искове по чл.124,ал.1 ГПК срещу [фирма]-гр.С. и А. С. К. за признаване правото им на собственост на основание възстановяване по ЗСПЗЗ върху планинско пасище с площ от 1600кв.м.,находящо се в м.”П. Б.”, землището на[населено място], представляващо проектен поземлен имот с идентификатор 15285.13.622 и по чл.108 ЗС срещу “Е. и т.-Т. х. /Е.-Т.-Х./”АД за предаване владението на имота и по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на н.а.№152/2007г. и 113/2007г. на нотариус Б.М. с район на действие Районен съд-гр.С..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придаване на решаващо значение само на обстоятелства и данни,сочени от ответниците по иска и даване вяра само на техните свидетели без да се анализират доказателствата безпристрастно и в тяхната съвкупност; по въпроса следва ли в мотивите към въззивното решение да бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и съдът да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства,искания и възражения и да изложи фактическите си констатации; по въпроса дали при наличие на съдебно решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ,с което е възстановено право на собственост в реални граници,липсата на последващо решение на ОСЗ препятствува възстановяването на собствеността;по въпрос,касаещ приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./ когато липсват данни имотът да е бил отчужден след кооперирането,както и по въпроса намира ли приложение §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП при наличие на висяща административна процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Първите два въпроса,поставени от касаторите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,а именно въпросите за придаване на решаващо значение само на обстоятелства и данни,сочени от ответниците по иска и даване вяра само на техните свидетели без да се анализират доказателствата безпристрастно и в тяхната съвкупност и въпроса следва ли в мотивите към въззивното решение да бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и съдът да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства,искания и възражения и да изложи фактическите си констатации съставляват по своето естество оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК,които не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК-разпоредбата на бл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
По въпроса дали наличието на съдебно решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което е възстановено право на собственост в реални граници,липсата на последващо решение на ОСЗ препятствува възстановяването на собствеността действително е налице противоречиво разрешаване, но така поставеният въпрос не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като не е определящ за изхода на спора по конкретното дело по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР №1, постановено по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е обусловен от разрешаването на въпроса,касаещ приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и §61ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и непротивопоставимостта на постановеното от ОСЗ или от съда решение за възстановяване на собствеността на дружеството,което е придобило правото на собственост върху имота вследствие на приключила приватизационна процедура.
Досежно приложимостта на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ в обжалваното решение е прието,че собствеността върху имота не би могло да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ в реални граници предвид сключената сделка за приватизация на [фирма]-гр.Е. на основание §6,ал.6 /нова-ДВ.бр.39 от 1998г., изм. бр.12/1999г./ от ПЗР на ЗППДОбП/отм./и действуващия понастоящем §11, ал.1 ДР ЗПСК. Прието е,че съгласно тази разпоредба в случаите на сключена приватизационна сделка,както и в случаите,когато в активите на държавни и общински предприятия /на търговски дружества с повече от 50% държавно или общинско участие/ са включени движими и/или недвижими вещи-собственост на правоимащи по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ,т.е. че се касае до трансформиране на правото на правоимащите по ЗСПЗЗ да получат имота си в право на обезщетение по §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и §11,ал.1 ДР ЗПСК.
Така изразеното от въззивния съд становище напълно съответствува на изразеното в решение №78/08.07.2010г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№4353/2008г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че решението на ПК/ОСЗ/ за възстановяване на собствеността,както и решението за обезщетяване по ЗОСОИ е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество,в активите на което е включен възстановения имот, ако решението е издадено във висяща или приключила процедура по приватизация,като в същото решение е дадено тълкуване и на правомощията на органа по възстановяване на собствеността при наличие на висяща приватизационна процедура като е прието,че разпоредбата на §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и на §11 ДР ЗПСК следва да се тълкува в смисъл, че при открита процедура за приватизация органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи,включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Т.е. от значение е обстоятелството дали е налице висяща процедура по приватизация,а не дали производството по възстановяване на собствеността е приключило към момента на обявяване началото на тази процедура. Посредством това решение на ВКС е преодоляно констатираното противоречие в практиката на съдилищата,вкл. съдържащо се в посочените от касаторите по настоящето дело решения и доколкото изразеното от въззивния съд становище напълно съответствува на становището,изразено от тричленния състав на І ГО на ВКС в решение №78/08.07.2010г. по гр.д.№4543/2008г.,то следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че не е налице противоречие и по въпроса кога следва да се приеме,че е налице хипотезата на чл.17а ЗППДОбП/отм./,тъй като в обжалваното решение е прието за установено,че процесният имот е актуван като държавен, предоставен за управление и стопанисване на държавно предприятие, което впоследствие е преобразувано в търговско дружество с държавно имущество,като данните,съдържащи се в представения по делото акт за държавна собственост не са били опровергани,т.е. не е налице противоречие с тезата,изложена в решение №1384/16.01.2009г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№5952/2007г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.06.2010г. по гр.д.№18/2010г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: