Определение №271 от 14.5.2009 по ч.пр. дело №259/259 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 271
гр.София,  14.05.2009г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година  в състав:
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  №259/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 274, ал.2, изр. последно ГПК
Образувано е по частна жалба на “О” АД от гр. С., с която се иска отмяна на определение №111/.20.02.2009г. на ВКС, ІІ т.о. Търговска колегия, постановено по т.дело № 64/2009г., с което е оставено в сила определение 16.12.2008г. по в.т.дело №492/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение №371/28.07.2008г. по т.дело № 690/2008г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят обосновава искането си за отмяна на определението на състав на ВКС с наличието на правен интерес да обжалва акта на окръжния съд в качеството си на кредитор на длъжника в несъстоятелност.
Ответникът по частната жалба “С” О. , гр. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователа.
За да остави в сила определението на Варненския апелативния съд, с което е прекратено производството по въззивна жалба на “ОББ” АД, гр. С. срещу решението на Варненския окръжен съд по т.дело №690/2008г. относно началната дата на неплатежоспособност на “С” О. , гр. В., съставът на ВКС, Търговска колегия второ отделение е приел, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, на които им е признато правото на жалба в чл.613а, ал.2 ТЗ. Прието е, че законът не може да бъде тълкуван разширително и с право на жалба се ползват само тези трети лица, чието вземане е установено с влязло в сила решение, постановено в състезателен исков процес.
Определението е правилно и ще следва да бъде оставено в сила по следните съображения:
Разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ е процесуална норма и определя кръга на лицата, които имат право на жалба срещу решения на окръжния съд, с които се открива или се прекратява производство по несъстоятелност. Това са лицата, които са участвували в производството по несъстоятелност – длъжникът, лицата по чиято молба е образувано производството по чл.625 ТЗ или присъединил се в производството кредитор/ чл.629, ал.3 ТЗ/. Законът предоставя право на обжалване на решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ и на трети, неучаствуващи в производството по откриване на производство по несъстоятелност лица, но техния кръг е сведен до тези от тях, които имат вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение. Идеята на законодателя е, решенията да се обжалват и от други кредитори, но не от всички, спрямо които се разпростира действието на решението, а само от тези от тях, чието вземане е установено по безспорен начин, с акт който е задължителен за страните и съда, а това е решението на съда, което се ползва със сила на пресъдено нещо/ чл.297 и чл.298 ГПК/. В случая жалбоподателят няма установено с влязло в сила съдебно решение вземане, поради което, както правилно е приел съставът на ВКС, не разполага с жалба срещу решението по чл.630 ТЗ. Определението на съда, с което се постановява издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, не разрешава със сила на пресъдено нещо правото на кредитора на вземане срещу длъжника, тъй като то може да бъде оспорено по реда на чл. 254 ГПК отм. Неоснователно правният интерес на жалбоподателя се обосновава с разпоредби на ГПК/ чл.6, ал.1, чл.8, ал.1, чл.218 и чл.303, ал.1, т.5 ГПК/ чрез препращането към чл.613а, ал.1 ГПК. Актовете на съдилищата, постановени в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, доколкото в ТЗ няма специални разпоредби, които да ограничават приложението му / арг. от 621 ТЗ/. След като чл.613а, ал.2 ТЗ е специална процесуална норма, същата не може да бъде тълкувана разширително чрез прилагането на други норми в ГПК.
С оглед на изложеното обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение №111/20.02.2009г., постановено по т.дело № 64/2009г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top