5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
С., 15,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 762 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14125/24.ІІІ.2009 г. на [фирма] –[населено място], подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие, против въззивното решение № 672 на П. ОС, ГК, от 17.V.2010 г., постановено по гр. дело № 812/10 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на П. РС, ГК, от 1.ІІ.2010 г. по гр. д. № 5665/09 г. : за признаването за установено по отношение на д-вото по иска на С. П. Я. от[населено място] с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, че търговецът й дължи сума в размер на 10 000 лв., като капаро платено от Я. във връзка със сключен помежду им договор за възлагане на строителство и придобиване на собственост върху новопостроен апартамент от 13.V.2008 г. и ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 900 лв. за периода от 9.VІІ.2008 г. и до 24.ІІ.2009 г., както и законната лихва върху горепосочената главница, считано от 25.ІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, за които вземания титулярката им е била снабдена със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1967/09 г. по описа на П. РС, ГК, ІІ-ри с-в.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му, „ведно с всички законни последици от това”. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция е постановила своя акт по съществото на спора при непълнота на доказателствата.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на последната от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с решението си П. ОС бил „пропуснал да се произнесе по процесуалноправен въпрос и се е произнесъл по материалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Материалноправният въпрос по делото бил този дали с едностранното изявление на банка, че исканият кредит е одобрен, може да се приеме в смисъл, че той е отпуснат, а оттам дали бездействието на ищцата, изразено в „недовършване” на кредитната процедура съставлява нарушение на чл. 63 ЗЗД.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. П. Я. от[населено място] писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на дружеството оплаквания.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред П. ОС касационната жалба на [фирма] –[населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по даден правен въпрос не е въздигната от законодателя в основание за допустимост на касационното обжалване, видно от позитивната формулировка на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до релевирания от търговеца касатор материалноправен въпрос, той не разкрива естеството на такъв, който да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя актуализирана предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. В заключение, не е неясна или непълна, нито противоречива както разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, така и текстовете на чл. чл. 430 и 431 ТЗ досежно формалния характер на договора за банков кредит и задължението на заемателя за предварително предоставяне на сведения „във връзка със сключването и изпълнението на договора”, който по дефиниция, бидейки една от абсолютните търговски сделки, има естеството на консенсуален, а не на реален.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 672 на П. окръжен съд, ГК, от 17.V.2010 г., постановено по гр. дело № 812/10 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2