3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 507/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. С. от[населено място],с.Л. чрез адв. Е. С. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-а отделение от 19.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 2428/2009 за оставяне в сила на решението на Софийския районен съд, 42 състав от 21.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 25625/2006 г., с което е уважен срещу него иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД предявен от Т. Д. Г. за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот в[населено място] срещу задължение за гледане и издръжка до размер на 1/8 ид.част от дворното място, поради неизпълнение. Поддържат се оплаквания за противоречие с процесуалния и материалния закон.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпило възражение от Т. Д. Г. чрез адв. М. Б. от САК, в което се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С нот.акт № 146, том І дело № 143/1990 г.на 19.І.1990 г. Т. Д. Г. – ищец по делото и съпругата му Д. Й. Г., починала през 1995 г. са прехвърлили на дъщеря си С. Т. С. ? ид.част от дворно място в[населено място] на ул. Заградената поляна № 3 с площ от 717 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка. Другите ? ид.части заедно с построената в дворното място къща са били прехвърлени през 1989 г. на другата дъщеря на прехвърлителите – Р.. Длъжницата С. С. е починала през месец март 2004 г. и за свои наследници е оставила съпруга си И. М. С. и две деца Е. и В. И. Станоеви – ответници по делото. Искът за разваляне на договора поради неизпълнението му спрямо ищеца с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД е предявен 2 години и половина след смъртта на длъжницата С. С. срещу нейните трима наследници. Тяхното становище по предявената претенция е, че не се касаело до алеаторен договор, а до дарение, но поради изискванията на глава ІІ на ЗСГ е било оформено като договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като всички притежавали и други имоти в същото населено място. Едва в последното съдебно заседание пред районния съд на 20.ІХ.2008 г. е направено искане съдът да определи паричен еквивалент на дължимото по договора. В същото заседание ответникът И. С. (сега жалбоподател) е заявил, че не оспорва, че след смъртта на съпругата си не е ходил в дома на кредитора и не е полагал грижи и доставял издръжка.
С решението на СРС е уважен иска за разваляне на договора за 1/8 ид.част от имота , в съответствие с молбата-уточнение от 26.V.2008 г.
Въззивната жалба е подадена само от преживелия съпруг И. С.. В нея се съдържа искане за трансформиране на натуралното задължение в парично, както и доказателствено искане за допускане на съдебно икономическа експертиза за размера на паричната издръжка. Тази жалба е подадена през месец І.2009 г. близо 5 години след смъртта на приобретателката С., от когато датира признатото неизпълнение на задълженията по този договор. СГС оставя в сила решението на СРС за разваляне на договора, като приема за неоснователно възражението за трансформиране на натуралното задължение в паричен еквивалент, понеже ответникът е неизправен длъжник, а и искането е направено след значителен период на неизпълнение.
Касационната жалба е подадена в срок само от ответника И. С.. В молбата, с която се “конкретизират основания за допускане на касационно обжалване” липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. Приложени са съдебни решения на тричленни състави на ІІ гражданско отделение на ВКС на РБ, които са в синхрон с постановеното обжалвано решение на СГС. Т.е. не е установено наличие на противоречиво разрешаване на подобни спорове по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Непосочването на този правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Изложеното обуславя отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което искането за това следва да бъде отклонено. Не е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция от страна на ответника по жалбата, нито са документирани такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-а състав, гражданско отделение, от 19.ХІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 2428/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: