5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място], 20,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2768 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. „ Б. В. И. Г.„ / правоприемник в хода на производството спрямо първоначалния ответник – ЗК [фирма] / против решение № 750 / 14.04.2014 год. по гр.д.№ 4207 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , с което е отменено решение от 09.07.2013 год. по гр.д.№ 4159 / 2012 год. па описа на СГС, в частта му,в която е отхвърлен предявеният от А. Я. П. – О. иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за сумата от 40 000 лева,и вместо това е осъден ответника да заплати на ищцата същата, ведно със законната лихва от датата на увреждането , в качеството му на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 09.06.2009 год., по вина на делинквента Б. О. В. , застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при праводателя на настоящия ответник – ЗК „ Български имоти „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение ,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон.Счита,че не е налице доказано настъпило застрахователно събитие,доколкото липсва ангажирана по наказателен или административно – наказателен път отговорност на делинквента,функционално обусловена от която е отговорността и на застрахователя му. Касаторът намира постановяването му и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,доколкото въззивният съд е постановил решението си в противоречие със заявената от ищеца в исковата молба фактическа обстановка,без допуснато изменение на същата в хода на производството,както и кредитирайки показанията на делинквента, несъобразявайки заинтересоваността му, в разрив с изискването на чл.172 ГПК.
Ответната страна – А. Я. П. – О. – оспорва касационната жалба с доводи за необосноваване на допълнителни селективни критерии за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Въззивният съд е уважил иска по чл.226 ал.1 КЗ,приемайки че увреждането на ищцата е настъпило при ПТП на 09.06.2009 год., по вина на водача на МПС,застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ при ЗК [фирма],чийто правоприемник е настоящият ответник – касатор и на друго – неизвестно – лице,управлявало каруца, теглена от кон, връхлетял върху МПС , спряно в нарушение на чл. 97 ал.2 и чл. 94 ал.3 ЗДвП – в лентата , не по посока на движението.Съгласно чл.53 ЗЗД всеки от делинквентите отговаря солидарно за обезщетяване причинените вреди, поради което и пълният размер на същите е присъден от въззивният съд в тежест на застрахователя . Действително, в исковата молба ищцата се позовава на различен от действително установения по делото механизъм на настъпване на вредата – по време на движение на МПС,осъществявано с несъобразена скорост,докато от доказателствата / вкл. приложения към исковата молба констативен протокол на отдел „ П. полиция „ при СДВР / и по собствените й обяснения , е установимо настъпването й при спряло МПС,след прибутването му от управляващия МПС, от лентата в която е аварирало,в насрещната – не по посока на движението в съответния участък.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси,конкретизирани от състава, в съответствие с правомощието , дадено му с ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва: 1 /Може ли без да е ангажирана по наказателен или административно наказателен ред отговорността на делинквента, да бъде ангажирана,като функционално обусловена от деликтната му отговорност, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на МПС, чийто водач е делинквента ?Следва ли, без да е съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП,гражданският съд да приеме установено нарушаването му,основавайки се на предположения – че ако МПС се е намирало в дясната лента, същото не би било препятствие пред коня и ПТП не би настъпило ? – обосновавани с противоречие на въззивното решение с опр. № 801 по т.д.№ 164 / 2012 год. ВКС, реш.№ 4 по т.д.№ 81 / 2011 год. на ВКС ,реш № 191 по т.д.№ 114 / 2010 год. на ВКС и опр.№ 167 по ч.т.д.№ 503 / 2009 год. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ; 2 / Какво е съотношението между случайно събитие и деликт, във връзка с презумпцията за деликтна отговорност ? Следва ли да се ангажира отговорността на делинквента,при положение,че е невъзможно извеждането на МПС от пътното платно,респ. същото е спряло по независещи от водача причини ? – обосноваван като значим за развитието на правото;3/Превишава ли съдът правата си, когато в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, без да е допуснал изменение на обстоятелствената част на иска ,обосновава наличие на деликтна отговорност и как нарушението на служебното начало влияе върху доказателствените права на страните, респ. опорочава съдебния акт ? – обосноваван също като значим за развитието на правото.
Първият от поставените въпроси,доколкото имплицитно се включва в правните изводи на съда по приложението на закона – чл.226 КЗ, не е обоснован с допълнителен селективен критерий в никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.Цитираните определения не са представени с касационната жалба , а сочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,разрешават напълно различни правни въпроси,превратно интерпретирани от касатора и нелогично пригодени към тезата му, противно на вложения в тях смисъл .Така реш.№ 191 по т.д.№ 114 / 2010 год. ВКС е относно „ възможността чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента,на пострадалия от деликт да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от определения му с влязъл в сила срещу делинквента съдебен акт, когато в наказателното производство по реда на граждански иск по чл.45 ЗЗД е присъдено такова обезщетение „. Реш. № 4 по т.д.№ 81 / 2011 год. ВКС е по приложението на чл.211 КЗ – „за обема на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС„ ,очертан от застрахователния договор и общите условия към него и тълкуването на предвидените в договора и общите условия основания за освобождаване на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество „ . Нито посочените решения, нито съвкупната съдебна практика някога е имала колебания по въпроса,че наличието на акт по реда на административно – наказателната отговорност / вкл. по ЗДвП / или присъда срещу делинквента не е задължителна предпоставка за предявяването на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя и подобна логика драстично противоречи на смисъла от съществуването на този иск.Последният от формулираните подвъпроси е и правно непрецизен, тъй като твърдяното от страната „ предположение на съда „ не е относимо към обосноваване установеното нарушение на ЗДвП. Последното се състои в преместването на автомобила / останал без бензин / по начин,противоречащ на изискванията на ЗДвП, по което обстоятелство са налице непротиворечиви доказателства.
Вторият от формулираните въпроси,отделно от правната си непрпецизност, тъй като не съществува „презупция за деликтна отговорност „ , а единствено за вината, като елемент от фактическия състав на деликта / чл.45 ал.2 ЗЗД /, не покрива характеристиката на правен въпрос, по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е навеждал мотиви във връзка с направено от ответника възражение за „случайно събитие„ , изключващо вина на водача на МПС,застраховано при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ .Такъв изричен довод не е наведен в отговора на исковата молба.Дори да се приеме за правен, доколкото ответникът е оспорвал наличие на вина на водача на МПС / но не и вина на другия участник в ПТП – водача на каруцата / ,въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , в съответствие с изискванията на т.4 ТР № 1 / 2010 год. от тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.По въпроса кога е налице „случайно събитие„ и правните последици от установяването му по отношение предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ , срещу застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на МПС, участник в ПТП,като причина за вредите от което се възприема „случайното събитие „ , е налице изобилна и непротиворечива практика.Във втората си част / втори подвъпрос / въпросът е изцяло фактологичен, непредпоставящ еднозначен и общоприложим отговор,извън такъв въз основа на конкретни обстоятелства по делото,а и отговор на същия не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение.Без значение за правните изводи е причината за спирането на автомобила,както и обстоятелството имало ли е възможност за изместването му извън пътното платно, доколкото последното е само паралелно допустима на предприетата от водача на МПС възможност, съгласно разпоредбите на ЗДвП.
Третият от въпросите е очевидно инспириран от действително установимото противоречие в описанието на механизма на ПТП в исковата молба и този,установим от доказателствата по делото, вкл. обясненията на ищцата и съставения за ПТП констативен протокол,приложен към исковата молба.Противоречието във фактите не е отстранено със съдействието на съда,по реда на чл.145 ал.2 ГПК.Независимо от последното,неясно за настоящия състав е отнасянето на това противоречие не към нарушение на чл. 145 ал.2 ГПК , а към въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса, която във всички случаи – независимо какъв е действителният механизъм на увреждането – се носи от ищеца и не е разпределяна от съдилищата в тежест на ответника. Въззивното решение не е резултат от липсата на дължими от ответника,но непредставени от същия доказателства относно определен, релевантен за спора факт,за което не му е била указана доказателствена тежест,а и самият ответник твърди настъпването на вредите точно в хипотезата на спряло МПС, установима безпротиворечиво от всички доказателства по делото. Съществуващото противоречие в твърденията за механизма на увреждането – между заявеното с исковата молба и поддържано в хода на съдебното производство – не предпоставя недопустимо произнасяне по непредявен иск, доколкото различно установеният механизъм на увреждането не конфронтира с твърдението за наличие на причинено по вина на водача на МПС ,застраховано при ответника,увреждане – определящо за основанието на иска, нито променя предявения петитум.Не е налице произнасяне в отклонение от диспозитивното начало в процеса / чл.6 ГПК/ ,а нарушение на служебното начало / чл. 7 ГПК/ е напълно неизводимо от обстоятелствата, предпоставили въпроса на касатора . Дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, напълно необоснован – с формално позоваване на значението на отговора на въпроса „ за развитието на правото „ – е сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 750 / 14.04.2014 год. по гр.д.№ 4207 / 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА З. „Б. В. И. Г.„,на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на А. Я. П. – О. понесени за настоящата инстанция разноски, в размер на 1 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :