2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 21.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№7757 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. И. – С. против решение от 27.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 525/2013 г. от 10-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я признава, като моли съда да допусне касационно обжалване на решението на съда.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е неоснователен в частта, с която се претендира отмяна на дарението за идеалната част, собствена на ищцата по делото, а за останалата ? ид.ч. производството по предявения иск е недопустимо и съдът е обезсилил решението на първата инстанция в тази част. По отношение на недопустимостта, съдът е приел, че с исковата молба не са предявени права на ищцата, произтичащи от наследствено правоотношение с другия съсобственик, нито е посочено друго правоприемство.
По отношение на неоснователността на предявения иск в допустимата му част, съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за основателност на иска – ищецът да е доказал нужда от получаване на издръжка. Тежестта от доказването на тази предпоставка е изцяло върху ищеца по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, като липсата на доказателства за материалното състояние на ищцата, както и доходите й, е довел въззивния съд до липсата та тази предпоставка, като на това основание е приел иска за неоснователен, без да обсъжда останалите две безспорно установени предпоставки – поканата от ищцата до ответницата и липсата на даване на издръжка от страна на последната.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, свързан с възможността на дарения да дава издръжка и относимостта на този факт към основателността на предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Сочат се решения на ВКС, с които съдът е приел, според касатора, обратното по този правен въпрос на възприетото от въззивния съд. Така поставения правен въпрос е неотносим към спора, доколкото по него не се е произнесъл въззивния съд с обжалваното решение. Съдът не е формирал правни изводи относно възможността на дарения да дава издръжка и относимостта на този факт към основателността на предявения иск, доколкото е ограничил своето произнасяне единствено до липсата на доказателства относно необходимостта от издръжка за ищцата по делото и липсата на доказателства в тази насока. Неотносимостта на правния въпрос води и до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 525/2013 г. от 10-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.