О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 574/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. С., с вх.№2695 от 17.04.2012 г. на Бургаския апелативен съд, срещу Решение №13 от 08.03.2012 г. по в.гр.д.№25/2012 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №82/15.11.2011 г. по гр.д.№308/2011 г. на Сливенския окръжен съд, ГО, с което е уважен предявеният от А. И. Г. срещу касатора иск с правно основание чл.415 ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца в размер на 14 919 евро, за която сума е разпоредено издаването в негова полза на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че сключеният на 17.04.2008 г. между страните договор за строителство и продажба е развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД с отправената от ищеца нотариална покана на 25.05.2011 г. Прието е, че възражението на ответника по чл.268 ЗЗД е неприложимо, тъй като тази законова норма урежда прекратяване за в бъдеще на сключен договор за изработка, а в случая договорът е развален с изпратената от ищеца нотариална покана, връчена на 19.01.2011 г./погрешно посочена в решението с дата 24.01.2011 г./ и което разваляне на основание чл.88, ал.1 ЗЗД има обратно действие.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за постановяването му в нарушение на чл.87 ЗЗД, поради необсъждане на връщането на сумата от 30 000 евро, през 2010 г., преди приетото разваляне на договора през 2011 г. Подържа и допуснато нарушение на чл.286 ЗЗД, защото изпълнението на договора е започнало, а отказът на ищеца от договора се доказва с получаването на върнатите му от ответника през 2010 г. суми, преди изявлението му за разваляне. Като значими за изхода на делото сочи въпросите за разваляне, прекратяване и отказ от договора за изработка, както и за приложение разпоредбата на чл.268, ал.1 ЗЗД. Поставя и въпрос „кога настъпва моментът на прекратяване на облигационното отношение- при връщане на суми по договора преди едностранното волеизявление във вид на нотариална покана за прекратяването му, или след едностранното прекратяване, което пък е пряко свързано с връщане на полученото по прекратен договор”. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2, ГПК, тъй като счита, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с приложената съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът А. Г. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. От общо поставените теоретични въпроси за разваляне, прекратяване и отказ от договор за изработка, без да са обвързани с конкретната фактическа обстановка, не може да се изведе общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиране на значим за изхода на конкретното дело правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. С поставените въпроси за момента на прекратяване на договора и дали той е прекратен или развален, без да са свързани с конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които съдът е направил правните си изводи, че договорът е развален, са насочени към установяване на нова, различна от възприетата от решаващия съд фактическа обстановка. Значимостта на формулираните правни въпроси зависи от това доколко те са обусловили конкретните правни изводи на решаващия съд, а не от установяване на нова, съобразно твърденията на касатора фактическа обстановка. Чрез поставените общотеоретично въпроси той не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формули точно и мотивирано основанията за допускане на касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба. Той не може и не е длъжен да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, а може само да го конкретизира, да уточни и квалифицира/вж.т.1 на ТР1-2010 ОСГКТК/.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2ГПК. Липсва обективна идентичност между обжалваното въззивно решение и приложните съдебни решения. Така решение №337 от 10.03.1993 г. по гр.д.№120/92 г. на 5 чл.състав на ВС и решение №72 от 03.02.1995 г. по гр.д.№950/1994 на V Г.О., постановени по отменения ГПК, както и решение №496 от 08.12.2009 г. по т.д.№283/2009 г. на ВКС, І Т.О. и решение №84 от 19.07.2011 г. по т.д.№494/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. са постановени при друга фактическа обстановка. Във всички тях е обсъждана специалната хипотезата на чл.286 ЗЗД за прекратяване на договора за изработка от възложителя и за възникване на задължението му да заплати на изпълнителя направените разходи, но не и във връзка с възможността да се търсят тези разходи при развален договор, каквито са решаващите правни изводи на двете съдебни инстанции. Не е налице и противоречие с окончателното решение №54 от 23.04.2008 г.по т.д.№10/2008 г. на Бургаския апелативен съд, защото от мотивите му не става ясно дали съдът е свързал дължимостта на разходите, направени от изпълнителя, с прекратен или развален договор с оглед различното им действие за минало време. За останалите въззивни решения няма данни да са станали окончателни,поради което и не представляват съдебна практика по смисъла на чл.т.3 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №13 от 08.03.2012 г. по в.гр.д.№25/2012 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №82/15.11.2011 г. по гр.д.№308/2011 г. на Сливенския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: