Определение №271 от 22.4.2019 по ч.пр. дело №917/917 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

гр. София, 22.04.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№917 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Общество за организационно съвършенство” срещу определение №423 от 18.12.2018 г. по т.д.№2231/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на определение №471 от 07.02.2018 г. по гр.д.№532/2018 г. на САС, с което след отмяна на определение №31616 от 04.12.2017 г. по гр.д.№15683/2017 г. на СГС, е оставена без уважение молбата на Сдружение „Общество за организационно съвършенство” по чл.134, ал.3 от ЗЗД за овластяването му да образува от името на „Евробул холдинг” АД изпълнително дело срещу Община Стамболийски.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като разясненията в т.2 от ППВС 2/1977 г. и в т.3 и т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими в случая, като се навеждат и доводи за неправилност на определението на САС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че с оглед дадените в т.2 от ППВС 2/1977 г. и в т.3 и т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, постановеното в обезпечително производство по реда на чл.390 от ГПК, вр. чл.134, ал.3 от ЗЗД, определение, не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради и което не попада в предметния обхват на определенията, подлежащи на извънинстанционен контрол по реда на чл.303 от ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Уреденото в разпоредбата на чл.303 и сл. от ГПК производство за отмяна, представлява извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, като съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №2 от 29.09.1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. От друга страна в мотивите на т.6 от ТР №7 по т.д.№:/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 от ГПК.
В процесния случай се претендира отмяна на определение, постановено в обезпечително производство по чл.390 от ГПК, вр. чл.134, ал.3 от ЗЗД. Това определение няма правните последици на влязло в сила решение, не формира сила на пресъдено нещо, респективно с влизането му в сила не се погасява правото на молителя да получи търсената защита, което води до извод, че извънредното процесуално средство за съдебен контрол на неправилни съдебни актове не може да намери приложение.
С оглед изложеното неоснователни са наведените в частната жалба доводи за неприложимост на разясненията, дадени в т.2 от ППВС 2/1977 г. и в т.3 и т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като останалите доводи, свързани с правилността на определението на САС, са неотносими към преценката на допустимост на молбата за отмяна, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №423 от 18.12.2018 г. по т.д.№2231/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top