О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 22.06.2016 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2076 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят [фирма] обжалва определение №312/29.04.2015г., постановено по в.т.дело № 735/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че в представената по делото фактура №1608/2.12.2014г. е записано основанието за издаването, респ. плащането, а в представеното извлечение от банковата сметка ясно е посочено, че платената сума от 3150 лв. е по две фактури, едната от които е фактура № 1608/2014г. Искането е за отмяна на определението като неправилно и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за направените за въззивната инстанция разноски.
Ответникът ЕТ Д. Д. с фирма „Д.- Д. Д.” в отговор на частната жалба поддържа, че представянето на фактура не е достатъчно за присъждане на уговореното възнаграждение при липсата на договор за правна помощ и съдействие/ по образец на ВАС/, в който да е отбелязан начина на плащане на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
По същество жалбата е основателна.
С отговора на касационната жалба е представена фактура №[ЕГН], издадена от пълномощника на дружеството за сумата от 2310лв., с ДДС от 2.12.2014г., в която е посочено основанието за издаването – изготвяне на отговор на въззивна жалба от Д. Д.. Пълномощното за процесуално представителство на ответника от адв. Б. за всички инстанции е приложено към първоинстанционното дело. Преди приключване на въззивното производство е представен списък на разноските за сумата от 2310 лв. и извлечение от банковата сметка на адв. Б. Б., от която е видно, че на 12.12.2014г. е извършен превод на сумата от 3150 лв. по две фактури №1600 и №1608, като е посочен № референцията [банкова сметка]. Представените доказателства са достатъчни за волята на представляван и представител при определяне на размера на възнаграждението, начина и основанието за неговото плащане, и за реалното направен разход от представляваното търговско дружество – въззиваема страна по делото пред Варненския апелативен съд.
Неоснователно е своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер за процесуално представителство по конкретното дело. Съобразно цената на обективно съединените искове и при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е 2195 лв., без ДДС, при определено възнаграждение без ДДС – 1925лв. В случая разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата не се прилага, доколкото пълномощникът на въззиваемата страна освен представянето на писмен отговор на въззивната жалба е участвал в съдебното заседание, проведено от Варненския апелативен съд. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 319/ 29.04.2015г., постановено по ч.т.д.№735/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЕТ Д. Д. с фирма „Д.- Д. Д.” да заплати на [фирма] разноски 2310 лв., с ДДС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: