O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 23.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2418 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 2731/14.04.2016 година на В. В. И. от [населено място] чрез адв.Н. Б.- САК срещу Решение Nо 106 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 866/2015 година на ОС-София , с което е отменено Решение на РС-Своге по уважения положителен установителен иск на В. В. И. за собственост на недвижим имот- УПИ VIII-155 в кв. 8 от ПУП на [населено място], [община] , с площ от 890 кв.м., заедно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ от 38 кв.м., с трайни насаждения и УПИ XIV-155 в кв.8 от ПУП на с..Л. , [община] с площ от 680 кв.м., заедно с трайни подобрения и насаждения , и е постановено ново решение , с което искът е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че по въпроса допустимо ли е разширяването на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство от въззивната инстанция, а именно въззивният съд да отрича констатираният факт на владение , осъществено от праводателя на ищеца върху процесните недвижими имоти , като квалифицира владението като търпими действия , без във въззивната жалба да се съдържа оплакване , че същият този релевантен за делото факт е погрешно установен ? , разрешен в противоречие с ТР 1/2013 год. по т.д.1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и по въпроса – следва ли в производство по чл. 124 ал.1 ГПК на заявен положителен установителен иск за собственост при преценка на основателността , ответникът също да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост?, произнесен в противоречие с Решение No 325 от 08. 02. 2012 година по гр.д.No 1363/2010 година на ВКС, ГК – II г.о., Решение No 885 от 12.06.2002 годна по гр.д. No 95/2001 година на ВКС, IV г.о.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иск за собственост
За да отхвърли иска за собственост , окръжният съд е приел, че ищецът –В. И. не е доказал придобиване правото на собственост на твърдяните основания- договор за покупко-продажба и ,при условията на евентуалност , придобивна давност , поради което и искът му не може да бъде уважен.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
Изведеният правен въпрос: допустимо ли е разширяването на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство от въззивната инстанция, а имено въззивният съд да отрича констатираният факт на владение , осъществено от праводателя на ищеца върху процесните недвижими имоти , като квалифицира владението като търпими действия , без във въззивната жалба да се съдържа оплакване , че същият този релевантен за делото факт е погрешно установен , не може да обуслови допускане на касационно обжалване. На първо място самият въпрос е многокомпонентен и не е правен по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а фактически – касае / при соченото твърдение / установяване липсата на конкретни доводи във въззивната жалба ,на базата на която да се направи извод за основателността на правния аспект. Проверка дали въззивният съд е допуснал разрешение по приложение на закона в противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на посочените факти , не може да се извърши на етапа на селекция, а само в рамките на проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, т.а. само ако касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Въпросът следва ли в производство по чл. 124 ал.1 ГПК на заявен положителен установителен иск за собственост при преценка на основателността , ответникът също да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост не е произнесен в противоречие с Решение No 325 от 08. 02. 2012 година по гр.д.No 1363/2010 година на ВКС, ГК – II г.о., Решение No 885 от 12.06.2002 годна по гр.д. No 95/2001 година на ВКС, IV г.о. Посочените решения имат за предмет , заявен отрицателен установителен иск, чиито предмет изисква доказване на обстоятелствата от които произтича отричаното право на собственост на ответника.При положителния установителен иск, предмета на доказване се ограничава до онези факти и обстоятелства , на които ищецът основава правото си на собственост, поради което и не може да се търси противоречи9е с цитираните решения.
Поставеният въпрос 4 , свързан с искане в каква насока да се тълкува намерението на лице , което е поискало да се снабди с констативен нотариален акт …. „ е въпрос , свързан с решението на конкретния правен спор и квалификация на установени факти, поради което и този въпрос не може да бъде разгледан , тъй като по естеството си е касационно оплакване за незаконосъобразност.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 2731/14.04.2016 година на В. В. И. от [населено място] чрез адв.Н. Б.- САК срещу Решение Nо 106 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 866/2015 година на ОС-София , с което е отменено Решение на РС-Своге по уважения положителен установителен иск на В. В. И. за собственост на недвижим имот- УПИ VIII-155 в кв. 8 от ПУП на [населено място], [община] , с площ от 890 кв.м., заедно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ от 38 кв.м., с трайни насаждения и УПИ XIV-155 в кв.8 от ПУП на [населено място] , [община] с площ от 680 кв.м., заедно с трайни подобрения и насаждения , и е постановено ново решение , с което искът е отхвърлен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :