О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 24.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 269 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Н. Х. Т. Ч. , чрез адвокат К. А. , против определение № 220 от 27.04.2010 год. по ч. гр. д. № 112/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против предходно определение на ВКС с № 18/10 от 29.01.2010 год. по гр. д. № 5735/2007 год. на І г. о. и е прекратено образуваното производството, като жалбоподателката е осъдена да заплати на другата страна – С. Х. Т. разноски в размер на 100 лв.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, по съображенията, подробно изложени в подадената частна жалба и допълнението към нея. Поддържа и становище за нищожност на отпределението на ВКС, с оглед липсата на посочване на начина на обжалването му, срока за това и пред кого, с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което настоящият състав се произнесе по същество. Претендира заплащане на съдебните разноски.
Ответникът по частната жалба С. Т. , чрез адв. А, счита частната жалба за недопустима в частта относно съдебните разноски, а в останалата част – за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение не е нищожно на основание поддържаните от жалбоподателката доводи, тъй като независимо от липсата на указване начина на обжалването му, срока за това и пред кой съд, жалбоподателката е упражнила правото си да обжалва същото с подаване на настоящата жалба, която следва да се приеме за подадена в срок, с оглед липсата на данни за съобщаване на обжалваното определение.
За да приеме частната касационна жалба против определението от 29.01.2010 год. по гр. д. № 5735/2007 год. за недопустима, тричленният състав на ІІ г. о. в обжалваното определение е приел, че постановеното по реда и условията на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ определение не подлежи на касационен контрол, с оглед необжалваемостта на касационното решение и изчерпване на инстанционния съдебен контрол с постановяване на окончателното касационно решение.
Изводът е правилен, а изложените доводи на жалбоподателката по същество на спора за присъдените разноски, не могат да се обсъждат. Касационното разглеждане на делото е приключило с постановяване на решението от 10.09.2009 год. Както то, така и определението, с което то е допълнено с присъждане на поискани от ответника съдебни разноски, по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, както и определението, с което е оставена без уважение молбата за изменението му, не подлежат на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като такъв не е предвиден и по аргумент на чл. 70 ГПК /отм./. Постановеното в този смисъл определение на предходния тричлинен състав на ІІ г. о. в тази му част следва да се потвърди.
Настоящият състав споделя и изводите в обжалваното определение за недопустимост на подадената частна жалба против определението в частта, с която е отказано възстановяване на три броя молби, с приложения, постъпили след приключване на съдебното заседание в касационното производство, проведено на 27.01.2009 год. Прието е, че липсва правен интерес от откриване на производство за възстановяването им, съгласно чл. 108 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, с оглед на това, че т. н. “изгубени доказателства” не представляват съдебни актове или съдебни книжа. Съображенията относно съдържанието на съдебния протокол от заседанието на 27.01.2009 год., както и оплакванията за задържане на делото при съдията-докладчик за постановяване на решението, са ирелевантни за спора и не могат да обосноват наличието на правен интерес от възстановяване на изгубени книжа. Правилно предходният състав на ВКС е приел в обжалваното определение, че подадената жалба против определението, с което е отхвърлено това искане, е недопустима, поради което и в тази му част същото следва да се потвърди.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 220 от 27.04.2010 год. по ч. гр. д. № 112/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. Х. Т.- Ч. от гр. С. против определение № 18/10 от 29.01.2010 год. по гр. д. № 5735/2007 год. на ВКС, І г. о. и производството по нея е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.