2
определение по гр.д.№ 1157 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място], 25.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1157 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Щ. срещу решение № 271 от 26.05.2010 г. по в.гр.д.№ 290 от 2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 7 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 44 от 2007 г. на П. районен съд за съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол за извършване на делба на допуснатите до делба с влязло в сила съдебно решение от 05.03.2007 г. земеделски имоти между наследниците на С. А. Щ..
В касационната жалба се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на следните решения на ВКС: решение № 309 от 25.06.2009 г. по гр.д.№ 1206 от 2008 г. на ВКС, Пето г.о., определение № 54 от 01.02.2000 г. по гр.д.№ 583 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 903 от 17.07.1985 г. по гр.д.№ 329 от 1985 г. на ВС, Първо г.о., решение № 446 от 31.05.2000 г. по гр.д.№ 311 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д.№ 3060 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о.
С писмен отговор от 23.08.2010 г. ответниците С. С. П., С. М. П., М. С. Г. и Д. С. П. оспорват касационната жалба като неоснователна и претендират за разноски по делото.
Останалите ответници по жалбата З. А. Ш., Р. С. А., А. С. С., П. С. А. и В. С. Т. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила на пърноинстанционното решение за обявяване на окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски имота в 6 дяла, въззивният съд се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата- взел е предвид между кои страни, за кои имоти и при какви дялове е допусната тази делба. Приел е, че въпросът дали завещанието, направено в полза на съделителя Д. Щ. е валидно и има правни последици, е въпрос, който съгласно чл.282 от ГПК /отм./ е изследван и решен със сила на пресъдено нещо в решението по допускане на делбата.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса в коя фаза на делбата се разглеждат въпросите относно това между кои страни, при какви квоти и за кои имоти следва да се допусне съдебната делба. Безспорно съгласно чл.282 от ГПК /отм./ тези въпроси се разрешават със сила на пресъдено нещо в решението по допускане на делбата и не подлежат на преразглеждане във фазата на извършване на делбата.
Независимо от горното, не е налице противоречие на обжалваното решение и с посочените от касатора решения и определения на ВКС:
1. В решение № 309 от 25.06.2009 г. по гр.д.№ 1206 от 2008 г. на ВКС, Пето г.о. е прието, че заветникът не е наследник и не може да участва в делбата на наследството, той е само кредитор на наследството и може да иска изпълнение на завета по общия исков ред. Това решение не противоречи на обжалваното решение, в което на заветника Д. Щ. е отреден дял при делбата на наследствените имоти на С. Щ., тъй като Д. Щ. е негов наследник и по закон- син.
2. В определение № 54 от 01.02.2000 г. по гр.д.№ 583 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че няма пречка възраженията на ответника по предявен иск да бъдат заявени за първи път пред въззивния съд. Това е така, но в настоящия случай се касае за възражение, което Д. Щ. е можел да направи в първата фаза на делбата, по която вече има постановено и влязло в сила съдебно решение за допускане на делбата, което не може да бъде преразглеждано в производството по втората фаза на делбата.
3. В решение № 903 от 17.07.1985 г. по гр.д.№ 329 от 1985 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че когато една идеална част от вещта е съсобствена между съделителите, а другата идеална част е собственост само на един от съделителите на лично основание, до делба се допуска цялата вещ, а не идеална част от нея. Разгледаният в това решение правен въпрос отново касае производството по допускане на делбата, тоест неотносим е към настоящото дело, образувано по жалба срещу решение за извършване на делбата.
4. В решение № 446 от 31.05.2000 г. по гр.д.№ 311 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че в делбата следва да участват всички наследници. Това решение също не противоречи на обжалваното решение, в което с одобрения разделителен протокол е отреден дял за всяко коляно от наследниците на С. Щ..
5. В решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д.№ 3060 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че наследник, на който приживе бащата наследодател не е прехвърлил по надлежния ред права на собственост върху земеделски земи, не може да се легитимира като собственик, ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 години преди внасянето в ТКЗС. Разгледаният в това решение правен въпрос /как се доказва правото на собственост върху земеделски имот/ също е неотносим към предмета на настоящото дело, тъй като касае първата фаза на делбата /между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата/, докато настоящото дело е образувано по жалба срещу решението по втората фаза на делбата. Тоест, този въпрос вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в решението по допускане на делбата.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКс в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. С. Щ. срещу решение № 271 от 26.05.2010 г. по в.гр.д.№ 290 от 2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 7 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 44 от 2007 г. на П. районен съд за съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол за делба на допуснатите до делба с влязло в сила съдебно решение от 05.03.2007 г. земеделски имоти между наследниците на С. А. Щ..
ОСЪЖДА Д. С. Щ.- Е. [ЕГН] от[населено място], П. област да заплати на С. С. П.- Е. [ЕГН], С. М. П.- Е. [ЕГН], М. С. Г.- Е. [ЕГН] и Д. С. П.- Е. [ЕГН], всички със съдебен адрес:[населено място], [община], област Пазарджик, [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.