О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
гр. София, 25.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5028 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1115 от 15.05.2017г. по гр.д. № 5170/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 4710 от 07.06.2016г. по гр.д.№ 8420/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне иска на Н. Р. И., И. Н. Я., А. Г. Н., В. Г. А., Л. К. Г., И. П. С., С. П. С., Р. С. Я., Г. В. К. /починал и заместен от наследниците си С. Ж. К. и Ю. Г. К./, Д. В. А., К. Я. К., М. Я. Г., В. Я. К., С. П. П. против К. В. О.-К. за установяване, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.431 по кадастралната карта на [населено място], кв. С., с площ 1239 кв.м., стар номер 431, кв.41, парцел ХІ, с административен адрес: [населено място], кв. С., [улица] делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Касационната жалба е подадена от К. В. О.-К. чрез пълномощника адв. Д..Твърди се, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1/ какъв е порокът на съдебното решение на първата инстанция при допуснато процесуално нарушение – неправилност или недопустимост; длъжен ли е в такъв случай въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, като преди това отстрани допуснатите процесуални нарушения; 2/ какви са правомощията на въззивния съд при пропуски в доклада на първата инстанция; 3/ може ли въззивният съд служебно, без оплакване, да обезсили решението на първата инстанция и да задължи първоинстанционния съд да се произнесе по основание за собственост на ищците по отрицателния установителен иск за собственост, което не е било разгледано; 4/ добросъвестно ли е владението, упражнявано въз основа на нищожен акт на поземлената комисия; 5/ при доказана липса на идентичност между имота, претендиран от ищците, като възстановен по ЗСПЗЗ, и имота на ответника, подлежи ли на прекратяване производството по предявения отрицателен установителен иск. Спрямо първите четири въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците Н. Р. И., И. Н. Я., А. Г. Н., В. Г. А., Л. К. Г., С. Ж. К., Ю. Г. К., Д. В. А., К. Я. К., М. Я. Г., В. Я. К. и С. П. П. са представили писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на поземлен имот в кв. С.. За обосноваване правния си интерес от предявяване на иска ищците са посочили, че са наследници на Я. Г. К.; през 2002г., при условията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, им е възстановена собствеността върху върху нива от 1,158 дка в строителните граници на С., местн. „Г.”, имот 2880, кад.лист 737 по кадастрален план от 1950г.; оттогава владеят имота със съзнанието на собственици. Ответницата се е снабдила през 2003г. с констативен нотариален акт за собственост на имота – за 1/6 част по наследство и за 5/6 части – по давност. Нейният праводател В. О. е закупил имота от ТКЗС през 1963г.; установено е, че в имота е построена вилна сграда.
Първоинстанционният съд е приел, че към 1991г. имотът е бил законно застроен и поради това не подлежи на реституция – чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Затова решението за възстановяване на собствеността е незаконосъобразно. Поради това е отхвърлил предявения иск /в диспозитива не е посочен видът на иска, а само страните/.
Подадената от ищците въззивна жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания, освен несъгласие с изводите, че решението на Поземлената комисия е незаконосъобразно, че имотът е застроен и че не е налице идентичност между имота по делбата от 1945г. и процесния имот. В жалбата няма позоваване на процесуално нарушение, свързано с разпределение на доказателствената тежест, нито има доводи за непроизнасяне по заявено основание за собственост.
Въззивната инстанция е намерила решението за недопустимо. Приела е, че съдът е постановил отхвърлителен диспозитив, без да разгледа всички доводи на ищците за наличие на правен интерес от търсената защита и по-точно, че не е анализирано твърдението им за придобиване на имота на първично придобивно основание. Изтъкнала е, че дори и земеделската реституция да се основава на нищожен акт на Поземлената комисия, то самото постановяване на такъв придава на ищците качеството на добросъвестни владелци. Освен това, съдът изобщо не е разгледал твърденията на ищците за липса на право на собственост на ответницата. Според състава, порокът е заложен още в определението, с което е разпределена доказателствената тежест, тъй като съдът не е указал на ищците, че при недоказване на твърденията им за собственост, делото ще се прекрати. Като е разгледал само един от доводите на ищците за носителство на собствеността в условията на съсобственост, е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо недопустимост на постановеното решение поради нарушение на диспозитивното начало. Поради това Софийски апелативен съд е счел, че следва да обезсили решението на Софийски градски съд и да върне делото за ново разглеждане за преценка допустимостта и основателността на предявените отрицателни установителни искове при съблюдаване указанията в Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК.
Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
С оглед решаващият мотив на въззивния съд, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт, следва да се приеме, че са обуславящи за изхода на спора въпросите: недопустимо или неправилно е съдебното решение на първата инстанция, постановено при съществено процесуално нарушение; дължи ли в такъв случай въззивният съд произнасяне по съществото на спора, след като отстрани допуснатите процесуални нарушения; какви са правомощията на въззивния съд при пропуски в доклада на първата инстанция; недопустимо ли е първоинстанционното решение по предявен отрицателен установителен иск за собственост, ако съдът е пропуснал да разгледа посочено от ищците основание за собственост, обуславящо правния им интерес от предявяване на иска. Същите са разрешени в отклонение от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.1 и 2 и Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК.
Четвъртият и петият от въпросите, а именно: добросъвестно ли е владението, упражнявано въз основа на нищожен акт на поземлената комисия и подлежи ли на прекратяване производството по предявен отрицателен установителен иск, ако не е доказана идентичност между имота, претендиран от ищците и имота на ответника, не са разрешени в обжалвания акт и не са обусловили извършеното от съда обезсилване на първоинстанционното решение. Поради това касационно обжалване по тях не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1115 от 15.05.2017г. по гр.д. № 5170/2016г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на К. В. О.-К..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 387 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: