Определение по т.д. №1189/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
С., 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело № 1189/ 2010 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. Р. срещу решение № 431/12.10.2010 г. по в.т.д №290/2010 на Окръжен съд-гр.Р., с което е потвърдено първоинстанционното решение №937/27.05.2010 г. на Р. районен съд по гр.д. №1526/2009 г.в обжалваната част, с която са уважени исковете на [фирма][населено място] срещу жалбоподателя за сумите от : 2 137,27 лева–вреди от пълно неизпълнение на договор за ремонт на автомобил-представляващи заплатеното възнаграждение от ищеца-възложител на ответника-изпълнител и 600 лева-наемна цена, която ищецът е заплащал за ползването на друг автомобил, за периода през който е бил лишен от своя по вина на ответника. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност. Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция в размер на 480 лева-адв. хонорар.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора: за правната квалификация на иска за връщане на даденото при неточно изпълнение на договор за изработка и за правото на разваляне на договора за изработка във връзка прилагане на чл.265 ал.1 от ЗЗД вместо това. Обосновава наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните е бил налице договор за изработка с предмет ремонт на лек автомобил , по който ищецът [фирма][населено място] се явява възложител, а ответникът [фирма] –гр. Р. изпълнител. От страна на първия е заплатено възнаграждение за извършената работа в размер на исковата сума от 2 173,27 лева, който факт не се оспорва и се доказва със съответните доказателства за това. Приема, че на базата на надлежно събраните писмени и гласни доказателства и на приетото заключение на техническата експертиза се установява, че ответникът като изпълнител не е извършил ремонта и не заменил необходимите части, което е било негово задължение по договора. В последствие договорът е развален с предявяване на самата искова молба, което право на ищеца като изправна страна се основава на чл.265 ал.2 от ЗЗД и следва от съществените недостатъци на ремонта до степен на пълно неизпълнение, поради невъзможността на ремонтираното МПС да служи по своето предназначение. Това е обосновало и извода на решаващия състав за основателността на претенцията за заплащане на вреди на възложителя от договорното неизпълнение от страна на изпълнителя, състоящи се в платеното възнаграждение по неизпълнения изцяло договор за ремонт и в заплащане на наемна цена в размер на 600 лева, за периода, в който ищецът е бил лишен от ползването на отдадения за ремонт автомобил и е ползвал такъв по наемно правоотношение с трето за процеса лице, доказателства за което са представени по делото.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като обуславящи изводите на съда правни въпроси тези за правната квалификация на иска за връщане на даденото при неточно изпълнение на договор за изработка и за приложението на чл.265 ал.1 от ЗЗД .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая формулираните от страна на жалбоподателя правни въпроси нямат качеството на обуславящи изхода на спора, доколкото съдът обосновано е приел, че налице е пълно неизпълнение, обусловено от негодността на „ремонтирания” автомобил да служи за своето обикновено предназначение. Следователно чл.265 ал.1 ЗЗД е неприложим, доколкото не е налице неточно неизпълнение, а такова в хипотезата на ал.2 на чл.265 ЗЗД, което обосновава и правото на разваляне на договора от страна на ищеца и правото на обезщетяване за вредите от виновното неизпълнение: платеното възнаграждение по неизпълнения изцяло договор за ремонт и в заплащане на наемна цена в размер на 600 лева, за периода, в който ищецът е бил лишен от ползването на отдадения за ремонт автомобил и е ползвал такъв по наемно правоотношение с трето за процеса лице, доколкото и двете са в пряка причинна връзка с неизпълнението. Въпросът за правната квалификация на иска , дали по чл.55 ал.1 от ЗЗД или по чл.79 ал.1 от ЗЗД в случая не е повдиган изобщо пред инстанциите по същество не е обсъждан от тях и следователно изводите на въззивния съд не се обуславят от неговия отговор. Отделно от това крайният извод за дължимостта на търсеното обезщетение не би се променил от различната правна квалификация при така установените факти по спора, които съдът е разгледал и въз основа на които е постановил обжалваното решение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На ответника по жалбата се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 480 лева-адв. хонорар, който се установява от приложения договор за правна помощ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 431/12.10.2010 г. по в.т.д №290/2010 на Окръжен съд-гр.Р..
ОСЪЖДА [фирма] –гр. Р. да заплати на [фирма][населено място] направените разноски пред касационната инстанция в размер на 480 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.