О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място] ,30.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2239/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Т. против решение № 963 по гр.д.№ 3261/2016 г. на Софийски апелативен съд, допълнено с решение № 529 от 06.03.2018 г. по реда на чл.247 ГПК, в частта му , в която е оставено в сила решение № 45 по гр.д.№ 174/2015 г. на Софийски окръжен съд, за отхвърляне иска на касатора против ЗД [фирма], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за сумата над 10 000 лева и до претендираните 26 000 лева – застрахователно обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 25.11.2014 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, тъй като намира, че въззивният съд се е произнесъл по възражение за съпричиняване, с различно от въведеното от ответника съдържание. В евентуалност оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 51 ал.2 ЗЗД / относно приетото ? съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия / и чл.52 ЗЗД / относно приетият за справедлив размер на дължимо обезщетение /. Намира, че въззивният съд е приел съпричиняване при недоказана, в противоречие с формирана съдебна практика, причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат, доколкото същият и с движението на управляваната от него каруца по пътното платно / макар частично разположена и върху десния банкет на пътя / не е бил в нарушение на правилата за движение по пътищата, след като за конкретния път не е установена забрана за придвижване на превозни средства с животинска тяга, а автотехническата експертиза по делото е установила, че ударът би бил непредотвратим и ако каруцата се е движела изцяло по пътното платно. Касаторът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил конкретните икономически условия,позовавайки се на лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ / отм./.В тази връзка намира от значение съобразяване растежа на средната работна заплата за страната, ежегодното увеличаване на размера на премиите по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и инфлационните процеси , водещи до постъпване на живота като цяло.
Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, досежно допълнителния селективен критерий. Отрича съдът да се е произнесъл по възражение за съпричиняване с различен от действително въведения от ответника предмет, но дори да би било така, намира че същото не обуславя недопустимост на въззивния акт.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав , в съответствие с предмета на касационното обжалване, ограничено до правилността на приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.11.2014 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,лек автомобил. Претърпените увреждания са установени от съдебно-медицинска експертиза и се състоят в : счупен израстък на малкопищялна кост, участващ в изграждането на глезенната става на дясната подбедрица и повърхностна контузия на глава, като счупването е предпоставило гипсова имобилизация с продължителност не- повече от два месеца, през които интензитетът на търпимите болки е бил по-силен през първите три седмици, а болките от контузията на главата са продължили около 10 дни. Ищецът е претендирал 26 000 лева обезщетение. Ответното дружество е противопоставило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в поведението на пострадалия , като водач на каруца, навлязла внезапно на пътното платно, без съобразяване с конкретната пътна обстановка, с пътните и атмосферни условия и без подаване на съответен сигнал.Посочени са за нарушени от пострадалия разпоредбите на чл.20 ал.2 , чл.25 , чл.26, чл.28 , чл.37 ал.3 и чл.71 ал.1 от Закона за движение по пътищата /отговор на искова молба/ . Оспорен е, като значително завишен, размера на претендираното обезщетение . В останалата си част направените оспорвания на иска не са предпоставили произнасяне на съда,предмет на касационен довод. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съобразявайки и събраните свидетелски показания, сумата от 20 000 лева, но намалил дължимото обезщетение до 10 000 лева, предвид уважено възражение за съпричиняване в размер от ?. Последното е обосновано с приетото по делото във въззивна инстанция заключение на нова автотехническа експертиза, но и въз основа на показанията на св. Ч. / виновният водач на МПС /, доколкото не са били опровергани от свидетелски показания на противната страна или други доказателства – за внезапно излизане на каруцата на платното за движение / като се съобрази, че скоростта на същата е установена за значително по-ниска от тази на движещите се по пътя автомобили – около 8 км./ч. /. Това именно обстоятелство / макар мотивите на въззивния съд да са недостатъчно прецизни /, но доколкото се позовава на обективна възможност за каруцата „ да не н а в л и з а в платното „,т.е. очевидно визирайки предходно различно нейно разположение, а не изобщо движението й по пътното платно / е обосновало извода за основателност на възражението за съпричиняване, в аспект на въведеното от ответника н е с ъ о б р а з я в а н е с к о н к р е т н а т а п ъ т н а о б с т а н о в к а, при предприетата п р о м я н а в начина на движение на каруцата, с оглед скоростта на движещите се непосредствено превозни средства.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът,наред с довода за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по възражение за съпричиняване с различно от въведеното от ответника съдържание на съпричиняването, е формулирал и следните въпроси : 1/Следва ли съдът, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането , израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с реш.№ 242 по т.д.№ 3319/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС ;2/ Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с реш.№ 6 по гр.д.№ 53091/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС ;3/ Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза,поради противоречие с реш. № 21 по т.д.№ 437/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Доводът за вероятна недопустимост на въззивното решение не може да бъде споделен.Независимо дали съдът се е произнесъл по съпричиняване, различно по съдържание от въведеното от ответника, то това би било съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилност, но не и недопустимост на въззивното решение.Отделно от това, не се констатира отклонение от въведеното от ответника съдържание на съпричиняването – несъобразяване с конкретната пътна обстановка от пострадалия, като водач на превозно средство с животинска тяга.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите си съобразяване с обществено-икономическото развитие на страната и лимитите на застрахователна отговорност.Както многократно е подчертавал ВКС в своите решения, лимитите не са абсолютно приложими стойности , а съобразими, при това само като ориентир, в съответствие с действително доказаните вреди. Не е обосновано несъответствие между действително доказаните неимуществени вреди / счупен израстък на малкопищялна кост, участващ в изграждането на глезенната става на дясната подбедрица и повърхностна контузия на глава / и определеният размер от 20 000 лева, който е преценимия размер при проверка правилността на приложението на чл.52 ЗЗД / действително присъдената сума е последица от приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД /.
Вторият от въпросите също не обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е мотивирал извода си за съпричиняване с посочването на конкретно поведение на пострадалия, като водач на каруца. Наличието или не на доказано такова поведение е въпрос по правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, в друга фаза на касационното производство.
Третият от въпросите също не обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Навлизането в пътното платно,особено в хипотеза на различие в скоростта на движещите се към същия този момент, в непосредствена близост, превозни средства по същото,спрямо скоростта на навлизащия, обективно предполага съобразяване на конкретната пътна обстановка и от последния. Както се посочи и по-горе,във връзка с втория от формулираните въпроси, от значение за допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос би било неизводима от мотивите, обоснована, с оглед поведението на пострадалия, причинна връзка между същото и вредоносния резултат,но такава съдът е посочил. Дали доказателствата обективно установяват поведението на пострадалия, спрямо което е преценено наличие на причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, е обстоятелство, преценимо в друга фаза на касационното производство и на различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК основания.
С оглед гореизложеното, касационното обжалване не следва да се допусне. Недопустимо е присъждането в настоящото производство на разноски , различни от тези направени за същото, респ. присъждане на разноски за останалите инстанции, каквато претенция е заявила ответната страна в отговора на касационната жалба. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по съществото на спора, съответно не извършва инстанционен контрол на актовете на предходните инстанции. В защита на интересите си за справедливо възмездяване на разноски, при неподадена самостоятелно касационна жалба, ответната страна е следвало да използва реда на чл.248 ГПК. Поради това и за настоящото производство следва да й се присъди единствено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определен по чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, в сила от 27.01.2017 година / обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017 г./.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 963 по гр.д.№ 3261/2016 г. , допълнено с решение № 529 от 06.03.2018 г. по реда на чл.247 ГПК на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА И. Т. Т. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на ЗД [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :