Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 07. 06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3576 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. К. срещу определение № VІ-855 от 29.03.2013 г. по ч.гр.д. № 460 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което оставена без уважение частната жалба на В. С. К. срещу определение № 1 от 17.01.2013 г. (неправилно посочена 2012 г.) по гр.д. № 2647 /2012 г. на Бургаския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му, след което производството да бъде спряно до решаване на друго гражданско дело..
Насрещните страни Р., А. и М. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
.Настоящият състав установи следното :
Обжалваното определение е на въззивен състав, който е оставил без уважение частната жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е приел, че ищецът В. С. К. е предявил срещу ответниците Кюмурджиеви иск с правно основание чл.108 ЗС за земеделска земя по отношение на която не е завършила процедура по възстановяването и от ОСЗ; страните по делото са обвързани от влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за земеделска земя, но това решени признава правото на собственост по отношение на земеделска земя към един минал момент, докато ревандикационният иск има за предмет защита на право на собственост към настоящ момент, като то следва да бъде индивидуализирано върху конкретен имот с реалните му граници, за да бъде получена търсената защита; при липса на решение от органа по земеделската реституция това право не е индивидуализирано; не следва да бъдат обсъждани доводите за бездействие на ОСЗ, срещу което частният жалбоподател може да се защити по друг ред и че искането за спирането на производството и исканията по чл.308 ГПК (отм.) във връзка с реституционна процедура е извън обсега на настоящото производство.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
Допустимо и законосъобразно ли е да се променя статутът на земеделска земя при наличието на висящи искове по чл.14,ал.4 и чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС и да се движи производството, след като не е установено по несъмнен начин кой е собственик на имота – императивно изискване по чл.20а ЗОЗЗ, който допуска единствено и само истинският собственик на земеделската земя да направи искане за промяна на статута и и след като такова не е направено, предвид висящия спор за собственост, не следва ли всички заповеди във връзка с тази промяна да бъдат нищожни;
Какво е отношението на промяната на статута на земеделската земя спрямо правото на собственост;
След като ОСЗ С. отказала да го снабди с решение, скица и протокол за въвод във владение по причина на изменения статут на земята, то следва ли да се счита, както е приел БОС, че В. С. К. е изгубил изцяло правата си и че правото на собственост не може да бъде възстановено, промяната на статута основание ли е за промяна на нейната собственост.
Жалбоподателят поддържа, че разглеждането на проблемите по делото са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание е по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Настоящият състав намира, че изведените въпроси за законосъобразността на промяната на статута на земеделска земя не са обусловили и не е следвало да обусловят изводите на въззивния съд в обжалваното определение, обуславящият въпрос е дали е допустимо предявяване на иск по чл.108 ЗС за защита на земеделска земя, за която се твърди, че подлежи на реституция по ЗСПЗЗ преди процедурата на земеделската реституция да е приключила с решение на органа на земеделската реституция.
Не е обоснована и специалната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, съгласно приетото в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, каква съдебна практика е създадена поради неточно тълкуване и как разглеждането на правните въпроси ще допринесат за промяната на тази практика или за осъвременяване на тълкуването предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № VІ-855 от 29.03.2013 г. по ч.гр.д. № 460 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2