О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271
София, 08.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1208/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Р. от [населено място] срещу решение № 699/19.05.2010 год. , постановено по в. гр.д. № 688/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2927/16.11.2009 год. по гр.д. № 4491/2009 год. на Пловдивския районен съд, X.-в в частта , в която е отхвърлен предявеният от Ц. Р. Р. против Министерство на отбраната иск за заплащане на сумата 16876,80 лв., представляваща незаплатена разлика до пълния размер на обезщетение по чл. 255,ал.2 ЗОВСРБ / отм./ за неизползван платен годишен отпуск от 240 дни при прекратяване на договора за кадрова военна служба , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2009 год. до окончателното изплащане като неоснователни.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон .Застъпва се становище, че изплатеното възнаграждение за годишни резултати, представлява допълнително възнаграждение по см. на чл. 230 ЗОВСРБ /отм./ и като такова следва да бъде включено в размера на брутното възнаграждение, въз основа на което се определя размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 225,ал.2 от ЗОВСРБ / отм /.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което Министерство на отбраната да му заплати сумата от 16 876,80 лв., представляваща разликата между платеното и дължимо обезщетение на основание чл. 255,ал.2 ЗОБСРБ.
Съгл. изискванията на чл. 281,ал.1,т.З ГПК с касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса относно базата за изчисляване на дължимите обезщетения по ЗОВСРБ / отм. / при освобождаване от кадрова военна служба и по – конкретно на обезщетението по чл. 225,ал.2 ЗОВСРБ. Посочва, че по този въпрос има противоречива практика като се позовава на решение №213/03.12.2008 год. по гр.д. № 1017/2008 год. на ПРС, / влязло в сила/,с което е прието , че възнаграждението за годишни резултати през месеца, предхождащ датата на освобождаване от кадрова военна служба, е елемент от брутното месечно възнаграждение , което следва да послужи като база при определяне на дължимите обезщетения по ЗОБВСРБ / отм./ .
С оглед на това моли касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Евентуално счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.З ГПК .
Ответникът по касация Министерство на отбраната оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по посочения от касатора въпрос. Сочи , че по този въпрос ВКС, състав на 3-то г.о. се е произнесъл с решение №329/30.04.2010 год. по гр.д. № 946/2009 год.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване. Практиката по поставения от него въпрос е обобщена по реда на чл. 290 ГПК с влезли в сила решения на ВКС. Както с посоченото от ответника решение , постановено по гр.д. № 946/2009 год. на ВКС, 3-то г.о. , така и с решение № 370/ 28.07.2010 год. по гр. д. №949/2009 год. на ВКС, 4-то г.о. е прието, че наградите и възнагражденията за годишни резултати , предвидени в чл. 277 ЗОВСРБ / отм./ не се включват в базата за изчисляване на дължимите обезщетения по ЗОВСРБ / отм./ при освобождаване от кадрова военна служба. Прието е, че обезщетенията по ЗОВСРБ, в това число и обезщетението по чл. 255,ал.2 ЗОВСРБ, се изчисляват въз основа на брутното трудово възнаграждение , получено през месеца , предхождащ датата на освобождаването от служба / пар.2 от ПЗР на Закона/ , което включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения чл. 230 ЗОВСРБ, които имат постоянен характер. Наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл. 277 ЗОВС РБ , нямат такъв характер, поради което не се включват в
размера на брутното възнаграждение и съответно в базата за изчисляване на обезщетенията.
Доколкото поставения правен въпрос е получил отговор в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер визираните от касатора основания по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК не са налице. Същевременно с обжалваното въззивно решение този въпрос е решен в съответствие с неговото разрешаване с визираните вече решения.
По тези съображения касационно обжалване не следва да се
допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 699/19.05.2010 год. , постановено по в. гр.д. № 688/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Ц. Р. Р. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: