О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
С., 08.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3178 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 91/04.04.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 607/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /в несъстоятелност/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ е предявен иск от [фирма] /н/ срещу [фирма] с правно основание чл.510 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира от [фирма] сумата 297145.74 лв., представляваща съществуващо вземане на Б. К. М., което вземане е възложено на ищеца вместо плащане с постановление от 10.02.2012 г. по изп.д. № 915/2011 г. на ЧСИ С. С., Окръжен съд Добрич /ОСД/ със законна лихва и разноски. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че ищецът е взискател с неудовлетворено парично притезание спрямо прекия длъжник Б. М. за сумата 297145.74 лв., установено с влязло в сила решение на ОСД. На ищеца като взискател надлежно е възложено вместо плащане по реда на чл.510 ГПК запорирано вземане на прекия длъжник Б. М. срещу ответника [фирма]. Вземането на Б. М. срещу [фирма] произтича от покупко-продажба на недвижими имоти с цена 2000000 евро между дружеството от една страна и Б. М. и Ш. М. от друга стран, продали недвижимите имоти–СИО. Уговорено е продажната цена да бъде изплатена на няколко етапа, като са останали за плащане 600000 евро за двамата съпрузи–продавачи, при което делът на единия съпруг – пряк длъжник на ищеца възлиза на 300000 евро, ведно с всички негови приналежности, т.е. вземането на третото задължено лице надвишава събираемият от ищеца дълг. ВАС е изследвал споразумение от 12.01.2011 г. между страните по продажбата, постигнато след сключване на продажбата по нотариален ред, с което споразумение страните по продажбата са уточнили как ще се извърши заплащането – чрез адвокат К. К. по посочена доверителна сметка в седмодневен срок от изпълнение на определени условия, насочени към прекратяване на висящо изпълнително производство и заличаване на вписани възбрани, запори и договорни ипотеки. Изследвайки тези условия по споразумението ВАС е приел, че това споразумение предхожда налагането на запора върху възложеното вземане, по който факт страните не спорят, поради което то е противопоставимо на ищеца /по арг. на противното от чл.450 – чл.452 ГПК/. Според ВАС споразумението няма за предмет изменение на съществени условия по предходните, нотариално обективирани сделки, а е насочено чрез доброволно изпълнение на длъжника към прекратяване на висящо изпълнително дело между страните. Дължимостта на сумата от 300000 евро е обусловена от предпоставки, които са изрично и изчерпателно изброени в нормата на чл.1 ал.3 б.”а-г” от споразумението, които касаят прекратяване на висящото изпълнително дело между страните и заличаване на междувременно наложени обезпечения за събиране на дълга. Страните не спорят, че условията визирани в тази част на споразумението са настъпили. В чл.6 от споразумението Б. М. е поел задължения да изготви и осигури на ПУП за изграждане на соларен парк, но изпълнението на тези задължения не съставляват предпоставка за заплащането на продажната цена на недвижимите имоти. Целта на тази разпоредба е въвеждане на допълнителни права и насрещни задължения, без да се засягат размера и изискуемостта на задължението на купувача за заплащане на продажната цена по извършената продажба на недвижими имоти. Във връзка с осъществяването на правно-техническите действия, подготвящи строителния процес, има първоначален договор за продажба, условието в който за предварително снабдяване със строителни книжа е отпаднало в последващия съставен нотариален акт. Независимо от това ВАС е посочил, че самият ответник, е въвел пред въззивния съд за първи път възражение след писмения си отговор на исковата молба за частично погасяване на задължението към длъжника и неговата съпруга, което, макар и недопустимо, поради настъпила преклузия /чл.370 ГПК/ обективира признание на неизгодни факти, а именно, че условията за плащане са настъпили, респективно уговорените модалитети – изпълнени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: „Дали процесната сума се дължи от [фирма] на Б. К. М. след като по силата на сключения между страните договор [фирма] следва да заплати сумата на Б. М. при условие, че последният изпълни определени задължения, а Б. М. не е изпълнил тези задължения?” Въпросът е обуславящ изхода на спора, но е конкретно и фактологично обусловен от сключения договор за продажба между ответника и Б. М., както и последвалото споразумение от 12.01.2011 г. Конкретно описаните условия и поети задължения във връзка с тях са обсъдени от ВАС, като е прието, както се посочи по-горе, че условията в чл.1 от споразумението, което е противопоставимо на ищеца са изпълнени, а условията по чл.6 не са предпоставка за заплащане на продажната цена. По същество с така формулирания въпрос касаторът иска преценка на правните изводи на решаващия съд във връзка с изискуемостта на вземането при тълкуване на сключените между страните договор за продажба и споразумение от 12.01.2011 г., като с тази преценка мотивира и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Следва да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК, ВКС няма правомощия да преценява правилността и обосноваността на постановеното въззивно решение – основания по чл.281 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доводите във връзка с изводите на ВАС относно изискуемосткта на вземането не обуславят и наличие на някоя от хипотезите на 280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, за да е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/04.04.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 607/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.