О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 08.07. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр.дело№ 3205/2013г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Г. Г., чрез пълномощника му адвокат М. М., срещу определение от 26.02.2013г. по ч.гр.дело № 154/2013г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено определение на Добричкия районен съд и е допуснато предварително изпълнение на решение №6,т.ІІ, стр.8-9/07.02.2013г. по гр.д.№3225/2012г. на Добричкия районен съд.
Жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че решението, с което съдът замества съгласието на родител за пътувания на детето му в чужбина и за издаване на паспорт по ЗБЛД не е осъдително и не подлежи на предварително изпълнение, освен това в разпоредбата на чл.127а, ал.4 СК не са посочени предпоставките, при които съдът може да допусне предварително изпълнение. Поставя въпрос : допустимо ли е предварително изпълнение по смисъла на чл.127а,ал.4 СК на съдебно решение, заместващо съгласието на родителя за пътувания на децата му в чужбина и за издаването на документи за такова пътуване.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е приел,че решението по чл.127а,ал.2 СК е акт на спорна съдебна администрация. Разпоредбата на чл.127а,ал.4 СК има предвид предварително изпълнение в смисъл на предварително приложение на постановената от съда мярка.Разпоредбата не предвижда конкретни предпоставки за допускане на такова изпълнение и преценката за това е на съда. Тази преценка следва да съобрази преди всичко интересите на децата, вкл. пред тези на родителите. В случая двете деца са оставени изцяло на грижите на своите баба и дядо в [населено място], майката работи в институция на Република К. в [населено място] от септември 2012г., а бащата живее в София. От данните по делото може да се направи извод, че пребиваването на децата в [населено място] не представлява заплаха за сигурността, живота и здравето им. В техен интерес е да бъде допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,с които се дава разрешение по същество на други производства, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Поставяният процесуален въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е обоснована приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Разпоредбата чл.127а,ал.4 СК е ясна. Според нея е допустимо предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според установената съдебна практика това основание за допускане предварително изпълнение е самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по чл.242,ал.2,т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда. Тя трябва да съобразява преди всичко интересите на детето; те имат първостепенно значение, основано на общите принципи за всестранна закрила правата на детето.
С оглед изложеното не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.02.2013г. по ч.гр.дело № 154/2013г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: