О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 30.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1564 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. Ц. против решение № 37 от 09.03.2009г., постановено по гр.д. № 127/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 131/24.10.2007г. по гр.д. № 125/2007г. на К. РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск против М. А. К., И. А. К., М. К. Ц. и Е. К. Ц. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на имот № 0* съставляващ нива от 3 дка в м. “К” и имот № 0* съставляващ нива от 7 дка в м. Крушака.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът е купил от В. К. Ц. наследствените й права, останали от съпруга й К. Ц. Ж. , че на нея, но в лично качество са възстановени двата имота с решение № 05195/30.04.2003г., но не е доказано, че ответниците са във владение на тези два имота. Касаторът е поискал прилагане на преписката пред ПК. От доказателствата е видно, че между страните по делото е допускана съдебна делба на земеделски имоти, между които и процесните.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение – неправилно прилагане на правилата за доказателствената тежест. Според касатора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е изискал; цялата преписка, по която е следвало да се намира и протокола за въвод във владение.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран основен правен въпрос, по който касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Нормата на чл. 280, ал.1 от ГПК въвежда изискване за формулиране на правен въпрос, разрешен от възивния съд при наличие на някое от основанията по т. 1-3 от този текст, като по този начин определя критерий за селектирането на касационните жалби. Чрез формулиране на въпроса, по който касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно се очертава предмета на касационен контрол. Той следва да е свързан с предмета на спора и да обуславя решаващите мотиви на съда и крайния му извод. Тъй като в гражданския процес диспозитивното начало е основен негов принцип, то формулирането на основния правен въпрос следва да стане от касатора, а съдът може само да го уточни. Когато в касационната жалба, или в изложението към нея не е формулиран такъв въпрос, това е основание за не допускане на въззивното решение до касационен контрол, защото не е обосновано общото основание за касация.
От съдържанието на касационната жалба и изложението към нея може да се извлече въпроса за това дали ищецът, или съдът служебно следва да събира доказателства относно това дали ответниците са във владение на имота.. Отговорът на този въпрос, който може да се постави по принцип във всяко производство по иск по чл. 108 от ЗС и не определя изхода от спора е ясен. Всяка страна следва да събере доказателствата за установяване на обстоятелствата, на които се позовава. Протоколът за въвод във владение в производството пред ПК не установява факта на владение от ответниците в производството по чл. 108 от ЗС особено при висящо производство по делба. Съдът не е длъжен да изисква неотносими към спора доказателства.
За така извлечения от касационата жалба и изложението въпрос, който не определя изхода от спора не е посочено нито едно от допълнителните основания за допускане на касация по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК, което също е основание за не допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 09.03.2009г., постановено по гр.д. № 127/2008г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ц. И. Ц.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: