О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271/2009
София, 06.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4730/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба ,подадена от Н. Д. К. и В. Д. Я. против решение №141/14.07.2008г. на Бургаски окръжен съд,втори въззивен граждански състав,постановено по гр.д. №222/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,в точка първо римско от касационната жалба,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Излагат се аргументи за погрешно решаване от въззивния съд на основния въпрос,свързан с точност на изпълнение на задълженията при договор за издръжка и гледане,по смисъла на член 79 ал.1 от ЗЗД,ежедневност на полаганите от приобретателите грижи,свързано с неделимост на изпълнение на това задължение,както и изискването същото да е постоянно и непрекъснато,като се позовават на цитираните в края на жалбата съдебни актове на ВКС,които са приложени към същата. Наред с това се излагат доводи,че липсват мотиви на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск по член 87 ал.3 от ЗЗД срещу Р. С. Я. и липса на преценка на съда в тази връзка.
Ответниците по касационната жалба Е. Н. Я. и Р. С. Я.,в писмения си отговор,излагат аргументи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на възивното решение,като молят същото да не бъде допускано.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,при преценка на доказателствата по делото и изхождайки от принципните характеристики на договора за издръжка и гледане,съдът е стигнал до извода,че ответницата Е има качеството на изправна страна по сключения с наследодателката на ищеца договор,тъй като е установено по делото,че приобретателката по договора и нейният съпруг цялостно,системно и непрекъснато са престирали в полза на прехвърлителката грижи и натурална издръжка,с които са задоволявали потребностите й през целия процесен период до смъртта й през 2005г.,поради което правилно са били отхвърлени исковете с правно основание член 87 ал.3 от ЗЗД, като неоснователни.
С оглед на така възприетото от въззивния съд,изводите му и произнасянето по съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос,същото не е в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС. Напротив,в съответствие с тази практика съдът е оценил начина на изпълнението на задълженията на приобретателите по договора,съобразявайки изискванията на които следва да отговаря тази престация,отразена в цитираните актове на ВКС,изискваща неделимост на поетото задължение на периоди,цялостно изпълнение на поетите задължения по договора,която преценка е основал и е мотивирал с установеното с доказателствата по делото. Не е налице и твърдяната от касаторите липса на мотиви в решението относно изпълнението на задълженията от съпруга на Е. К. ,който не е страна по процесния договор за издръжка и гледане,като същият бил сключен по време на брака им,поради което исковете са предявени срещу двамата ответници ,понастоящем бивши съпрузи. Ето защо,въззивният съд е изложил достатъчно ясно своите мотиви и в тази връзка не е в противоречие с приложените с касационната жалба решения на ВКС,отнасящи се до необходимостта и същността на излагане на мотиви при постановяване на решението от съда,както и последиците от неизлагането на такива.
По отношение наличието на хипотезата,предвидена в т.3 на член 280 ал.1 от ГПК,касаторите твърдят,че съдът неточно и неправилно е приложил материалния закон,което по своята същност представлява касационно оплакване по член 281 т.3 от ГПК ,но не и основание за допускане на касационно обжалване ,съгласно горепосочената разпоредба от ГПК. За да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване ,същата изисква произнасянето на съда по съществения въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,което да се отстрани по пътя на тълкуването на закона,на не с неправилното приложение на закона,за каквото да изложените доводи от касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141/14.07.2008г. на Бургаски окръжен съд,втори въззивен състав,постановено по гр.д. №222/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: