О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 30.04.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 103 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. за с. к. гр. С. срещу решение №162/10.03.2008г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.дело №1175/2007г., с което е оставено в сила решение №72/31.10.2007г. по т.дело №6/2007г. на П. окръжен съд. Оплакването на касатора е за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението на трите основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно, с искане да бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат уважени обективно и субективно съединените искове, с правно основание чл. 87, ал.3, чл.88, ал.1, изр. първо, чл.135 и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. Касаторът изразява несъгласие с приложената от въззивния съд разпоредба – чл.87, ал.4 ЗЗД към конкретния казус, като твърди, че нормата се прилага в случаите на частично неизпълнение на поето с договора задължение, което може да бъде реално изпълнено, но поради това, че неизпълнената част е незначителна, с оглед на интереса на кредитора, договорът не следва да бъде развален. Твърди, че същата не намира приложение при пълно неизпълнение на поето договорно задължение, каквото е неизпълнение на задължението купувачът по приватизационна сделка да не отчуждава закупения обект в срок от пет години, считано от датата на плащане на цената по договора, защото след отчуждаването на обекта, няма какво повече да бъде изпълнено. След уважаване на искът по чл.87, ал.3 ГПК касаторът иска да бъдат уважени и останалите искове – връщане на имота в патримониума на държавата или заплащане на неговата равностойност. Счита, че е доказано знанието на третото лице – купувач за увреждане на държавата, като се прави подробен анализ на събраните в тази насока доказателства по делото. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен материалноправен въпросът дали разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД се прилага само при частично неизпълнение на договорно задължение или и при пълно неизпълнение, и сочи като допълнителна предпоставка разрешаването му в противоречие с конкретно цитирана практика на ВС и ВКС.
Ответниците Е. С. С. К. с фирма “И“, гр. П., Т. В. К. , Г. П. Р. и Я. С. Р. от гр. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявеното в жалбата основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
Във въззивното производство не е имало спор по фактите по делото.становено е, че на 28.11.1996г. между Е на търговията и външноикономическото сътрудничество е сключен договор за продажба на обект – ателие №9, обособена част от “Т” ЕАД, гр. С., че цената е била изплатена на 24.02.1997г. и че ателието е продадено на двамата ответници Г. Р. и съпругата му Я. Р. с нотариален акт, вписан на 14.12.2001г., около два месеца преди да изтече забраната за отчуждаването му от купувача на трети лица. Пловдивският апелативен съд е направил правен извод, че договорът за продажба не следва да бъде развален на основание чл.87, ал.4 ЗЗД, тъй като неизпълнената част е несъществена / нарушението в срока е около два месеца/, че ищецът не е доказал да е накърнен особено съществен интерес на държавата, като кредитор по приватизационния договор. За неоснователни, с оглед на изхода по първия иск, са приети останалите искове.
Първото изискване на закона за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е касаторът да формулира съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия извод на съда за уважаване, респ. отхвърляне на иска/ чл.280, ал.1 ГПК/. При формулиран съществен правен въпрос, за да се допусни касационно обжалване на въззивното решение, трябва да са налице някои от основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. А. за с. к. е формулирала като съществен правен въпросът дали чл.87, ал.4 ЗЗД се прилага при пълно неизпълнение или само при частично неизпълнение на договора. Така формулиран въпросът не е бил съществен за въззивния съд. Същественият материалноправен въпрос за Пловдивския апелативен съд е бил дали има неизпълнение на забраната да не се отчуждава обекта на приватизация в определение от закона и договора срок, и ако е нарушена забраната, дали нарушението е незначително като период от време и с оглед на интереса на кредитора. Липсва произнасяне от апелативния съд по въпроса дали забраната да се извършва правно действие за определен срок с предмета на сделката представлява пълно неизпълнение, за да бъде приложена или да се откаже приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. Независимо от отсъствието на основното основание, настоящия състав на първо отделение на ВКС, Търговска колегия, счита, че даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение на съществения правен въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Решенията са постановени при различна фактическа обстановка и касаят неизпълнение на договори за строителство. В решение №999 от 24.10.1995г. на ВС по гр.дело №737/1995г. , ІІ г.о., е прието, че не подлежи на разваляне договора за строителство, след като длъжникът го е изпълнил в по-голямата част 93 %, а неизпълнената част е незначителна /7%/ с оглед интереса на кредитора, т.е. преценката е направена при съобразяване на процентното съотношение между изпълнена и неизпълнена част от задължението. В решение №110 от 20.04.1957г. на ВС по гр.дело №2125/1957г. на ІVг.о. е направен извод, че чл.87, ал.4 ГПК се прилага при лошо изпълнение или частично неизпълнение и когато неизпълненото договорно задължение е незначително с оглед на изпълнената част от договора. В решение №1279 от 28.10.1999г. постановено по гр.дело №553/1999г. ВКС е приел, че прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнена част от задължението по договор за строителство.
В заключение, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №162/4.07.2008г., постановено по в.дело №1175/2007г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ