ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
София 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 313/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ”Т” Е. – гр. П. срещу Решение № 1* от 10. ХІ.2009 г. по гр.д. № 1843/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 13 от 21.ІV.2009 г. по т.д. № 615/ 2006 г. на Пернишки окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на ”Т” Е. – гр. П., с начална дата 1.ІІ.2009 г., открито е производство по несъстоятелност, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото, назначен е временен синдик, свикано е първо събрание на кредиторите, с оплакване за недопустимост и неправилност на решението.
В Молба – приложение жалбоподателят, като излага отново доводи, че са налице основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК, поддържа, че има основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и че тъй като решението е недопустимо, ВКС следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане, което се налага и поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че пороците на въззивното решение, са от естество, засягащи както точното прилагане на правото, така са и от значение за развитие на правото.
С Допълнително изложение на допустимостта жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като по съществения материалноправен въпрос: дали солидарността по закон е основание за откриване производство по несъстоятелност спрямо солидарния длъжник и дали солидарността създава търговска сделка между кредитора и солидарния длъжник, няма съдебна практика.
С Молба – приложение към касационна жалба от 26.ІІ.2010 г. жалбоподателят сочи съдебна практика: за недопустимост на решението, като постановено от състав, постановил и определение по ч.д. № 153/2009 г., както и поради участие на член от състава в постановяване на решението по т.д. № 677/ 2008 г.: ППлВС №1/1985 г., Р. №23/15.ІІ.1993 г. по гр.д. № 288/1992 г., Опр. № 491/30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 358/ 2008 г. и Опр. №118/ 5.ІІІ.2009г. по ч.г.д. № 132/2009 г., по въпроса за неправилното съединяване на делата, по който няма съдебна практика, по въпроса за недопустимост на решението, поради допускане за участие по делото на ненадлежно конституирана страна: ТР на ОСГК на ВС № 79/30. ХІІ.1977 г. по гр.д. № 68/1977 г., Р. № 100/2.ІІІ.1989 г.,Р. № 1206/ 19.V.1959 г. по гр.д. № 2611/1959 г., по въпроса докога може към разглежданото дело съдът да присъедини друго дело – Опр. №21/24. Х.1983 г. по г.д. №3183/1983 г. и Опр. № 41/29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 2164/2008 г.
Ответниците по касационната жалба “Б”АД – гр. С., “Н” О. – гр. С. и “С” Е. – гр. С. по съображения, съответно изложени в писмени Отговори, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, а ответникът по жалбата Агенция за държавни вземания – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 вр. чл. 607а ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Тъй като съдът има задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на постановеното решение във всяко положение на делото, съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., което трябва да се разпростре и във фазата на чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК и ако съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта на въззивното решение ще извърши с решението по същество на касационната жалба.
По поддържаното основание за недопустимост на решението, като постановено от състав, постановил и определение по ч.д. № 153/2009 г., както и поради участие на член от състава в постановяване на решението по т.д. № 677/ 2008 г.становена е практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя ППлВС №1/1985 г. т.11 и в Решение №23/15.ІІ.1993 г. по гр.д. № 288/1992 г. на ВКС, че в случаите, когато е трябвало да се отведе от участие в делото член от съдебния състав по някое от основанията по ч.12 ГПК(отм.), това е основание въззивният съд да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане. Не са налице сочените от жалбоподателя основания за отвод на член от съдебния състав, взел участие в разглеждане на исков спор между жалбоподателя и ЕТ ”В” – гр. Б., предмет на гр.д. № 677/ 2008 г. на САС, както и в постановеното определение по ч.т.д. № 153/2009 г. на САС, но дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 12 ал. 2 ГПК (отм.), съответно на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК – “други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията”, това нарушение не обуславя недопустимост на решението, а неправилност – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Останалите посочени от жалбоподателя съдебни актове на ВКС Опр. № 491/ 30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 358/ 2008 г. и Опр. №118/5.ІІІ.2009г. по ч.г.д. №132/2009 г., нямат приложение към поставения въпрос, тъй като се отнасят за невъзможност да се формира съдебен състав в съответния окръжен съд, в който случай ВКС определя друг съответен съд за разглеждане н спора.
По въпроса за поддържаната от жалбоподателя недопустимост на решението поради неправилно съединяване на делата, включително и затова, че т.д. № 615/ 2006 г., се разглежда по ГПК (отм.), а т.д. № 644/ 2008 г. по искане на кредитор ”С”Е. – гр. С., е образувано при действието на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.), по който въпрос жалбоподателят поддържа, че няма съдебна практика. В производството по несъстоятелност съдът прилага особените разпоредби на чл. 607 и сл. ТЗ, и субсидиарно разпоредбите на ГПК, поради което, ако е допуснато нарушение на правилата на ГПК за съединяване на делата, това не е процесуално нарушение, което да обуславя недопустимост на решението. Необходимостта от съединяване на производства, образувани по искане на отделни кредитори за обявяване в несъстоятелност на “Т” Е. – гр. П., се налага освен от изискването за процесуална икономия, още и за обезпечаване правата на длъжника, като в едно производство, с участието на всички кредитори, ще се реши въпросът за основателността на претенциите им и ще се прецени състоянието на длъжника, както и ще се преодолее опасността да се постанови различна начална дата с решенията по чл. 630 ал. 1 т. 2 ТЗ по отделните дела, образувани по искане на различни кредитори. Към изложения въпрос нямат отношение Определение №201/24. Х.1983 г. по гр.д. № 3183/1983 г. за привличане на трето лице най-късно в първото по делото заседание по ГПК (отм.) и Определение № 41/29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 2164/2008 г. за оттегляне на иска до приключване на първото по делото заседание по ГПК(отм.).
По въпроса за недопустимост на решението, поради допускане за участие по делото на ненадлежно конституирана страна ”Б” Е. – гр. С., на когото В. Й. Й. – ЕТ “В” – гр. Б. е прехвърлил процесното вземане, съгласно Решение № 112/ 18.VІІ.2008 г. по гр.д. № 677/ 2008 г. на САС. Изложеният от жалбоподателя въпрос може да е важен, но не е релевантен за делото, тъй като дори и да е налице соченото неправилно процесуално действие, то не може да обоснове порок на цялото решение, тъй като искането за несъстоятелност на длъжника “Т” Е. – гр. П., е направено от няколко кредитори – В. Й. Й. – ЕТ “В” – гр. Б. и ”С” Е. – гр. С. и първоинстанционното решение в частта за началната дата, е обжалвано от Агенция за държавни вземания – трето лице с право да обжалва решението по смисъла на чл. 613а ал. 2 ТЗ. Сочените от жалбоподателя съдебни актове: ТР на ОСГК на ВС № 79/30. ХІІ.1977 г. по гр.д. № 68/1977 г., Решение № 100/2.ІІІ.1989 г. и Решение № 1206/19.V.1959 г. по гр.д. № 2611/1959 г. не са постановени в производство по несъстоятелност и нямат отношение към изложения въпрос.
С оглед неоснователността на доводите на жалбоподателя за неспазване на съществени процесуални норми от въззивния съд, обуславящи валидност и допустимост на решението, подлежащи на разглеждане във фазата на чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК, следва да се обсъди искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изложения от жалбоподателя съществен материалноправен въпрос: дали солидарността по закон е основание за откриване производство по несъстоятелност спрямо солидарния длъжник и дали солидарността създава търговска сделка между кредитора и солидарния длъжник, по който въпрос жалбоподателят поддържа, че няма съдебна практика. Този въпрос може да е важен, но не е релевантен за изхода на делото, защото въззивният съд въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 677/ 2008 г. на САС, е приел за безспорно вземането на В. Й. Й. – ЕТ “В” – гр. Б. срещу длъжника в посочения размер, прехвърлено на “Б”Е. – гр. С., като съдът е посочил, че не следва да разглежда вътрешните отношения между “Т” Е. – гр. П. и “М” Е. във връзка с възникналата по силата на закона – чл. 261 ал. 2 (изм.) ТЗ – солидарна отговорност по отношение на този кредитор. Съдът е изложил и съображения за основателност и на молбата на “С” Е. , заявил претенция по Договор за цесия от 29.VІІ.2008 г. и по изложените съображения е определил размера на задължението на длъжника към този молител, взел е предвид и заявената от Агенция за държавни вземания претенция, основана на влязъл в сила административен акт за наложена санкция, съставляваща публичноправно задължение по чл. 608 ТЗ. С оглед изложеното въпросът дали солидарността по закон е основание за откриване производство по несъстоятелност спрямо солидарния длъжник и дали създава търговска сделка между кредитора и солидарния длъжник, не е решен от въззивния съд, този въпрос не е от значение за делото и искането на жалбоподателя да се допусне по въпроса касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса няма съдебна практика, е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 10. ХІ.2009 г. по гр.д. № 1843/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: