О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 12.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 859 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9392/17.VІІ.2009 г. на „В” О. – гр. Ст. З. , подадена против въззивното решение № 40 на С. ОС, ГК, от 16.VІ.2009 г., постановено по т. д. № 177/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 77 на Районен съд-гр. Ст. З. от 23.І.2009 г. по гр. д. № 756/08 г.: за признаване за установено – на основание чл. 254 ГПК /отм./ – по отношение на дружеството-настоящ касатор, че Б. К. Д. от с. К., община-гр. Полски Т. , област Велико Т. , не дължала сумата 6 000 лв. – като главница по запис на заповед от 9.ІІІ.2004 г.; сумата 2 306.52 лв. – мораторна лихва върху горепосочената главницата за периода от 20.ІХ.2004 г. и до 14.ІХ.2007 г.; сумата 120 лв. – деловодни разноски и съответно сумата 706.72 лв. – разноски в изп. пр-во, които суми са били предмет на изпълнението по изп. дело № 200780904/00088 на ЧСИ С. К. с рег. № 809 по регистъра на К. на ЧСИ и с район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Великотърновския ОС.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това „В” О. – гр. Ст. З. претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде отхвърлен отрицателния установителен иск на Б. К. Д. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, а също и да се присъдят в тежест на последната направените за настоящата инстанция разноски от страна на дружеството.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. Р. Р. от АС-СТ. Загора, търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение С. ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос „за съществуването на каузално отношение между страните” по спора, който бил решен „в диаметрална противоположност с утвърдената практика на ВКС”, обективирана в следните пет решения на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 1221/30. ХІ.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г. на ІV-то г.о.; 2/ Р. № 1231/11.V.2006 г. по т. д. № 530/05 г. на І-во т.о.; 3/ Р. № 1088/7.VІІ.2003 г. по гр. д. № 132/03 г. на бившето V-то г.о.; 4/ Р. № 1414/29. Х.2003 г. по гр. д. № 2264/02 г. на ІІ-ро г.о. и 5/ Р. № 229/28.ІІ.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на бившето V-то г.о.
Ответницата по касация Б. К. Д. от с. К., община-гр. Полски Т. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, касационната жалба на „В” О. – гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на О. събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /Обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. (отм.)/; с тълкувателни решения на съвместното О. събрание на гражданска и търговска колегии; на О. събрание на гражданската колегия; на О. събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Нито едно от петте цитирани в изложението на касатора решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС обаче, не е било постановено по реда на сега действащия процесуален закон, поради което се налага извод, че в случая не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
При обвързаността на ВКС от служебното му задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от текста на чл. 5, ГПК, чл. 25, ал. 2 ГПК/, той по свой почин може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В тази връзка обаче ще следва да се посочи, че не се констатира и наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол спрямо атакуваното от „В” О. – гр. Ст. З. въззивно решение. За да е налице това основание – пак според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение /бил той материалноправен или процесуалноправен/ трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Не се констатира противоречие между обжалваното в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК въззивно решение на С. ОС и всяко едно от другите пет решения на състави от ГК и от ТК на ВКС, постановени по отменения процесуален закон, което да се е проявило на плоскостта на релевирания от „В” О. въпрос от значение за изхода на делото, заведено по отрицателния установителен иск на Б. К. Д. срещу дружеството касатор: този за съществуването на каузално правоотношение по сключен помежду им договор за заем за сума в размер на 6 000 лв. – паралелно на това, възникнало от едностранната правна сделка запис на заповед. И петте решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени в периода 30. ХІ.2000 г. – 11.V.2006 г. са еднопосочно в смисъл, че макар да е абстрактна правна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари, поради което всички доводи, основани на каузалните отношения, по повод на които е бил издаден даден запис на заповед, са възражения на издателя му, които решаващият съд е винаги длъжен да обсъди, за да реши дали сумата по веднъж вече издаден изпълнителен лист в действителност се дължи.
При този изход на делото в настоящата инстанция не следва на търговеца касатор да се присъждат сторените разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 40 на С. окръжен съд, ГК, от 16 юни 2009 г., постановено по т. д. № 177/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 859 по описа за 2009 г.