Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 12.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2297 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 и чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. Н. срещу определение № 29 /29.01.2014 г. по ч.гр.д. № 24 /2014 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 4385 /10.12.2013 г. по гр.д. № 1196 /2013 г. на Силистренския районен съд, с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност, направено от Т. М. Н..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и че неправилно са приложени разпоредбите на чл.105 и чл.109 ГПК, които предполагат искът за делба ада бъде разгледан от Софийски районен съд и че разпоредбата на чл.116 ГПК не се отнася до разглежданата в случая хипотеза, а до случаи с множество ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира (простира) в различни съдебни райони.
Насрещната страна С. П. Е. не е подала писмен отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страна по делото в срок срещу определение на въззивния съд, което подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274,ал.3 ГПК и е редовна.
В. съд е приел, че при делба на имоти, намиращи се в различни съдебни райони, приложима е разпоредбата на чл.116 ГПК, която се отнася и до такава хипотеза, а не само в случаи, когато един имот се намира в различни съдебни райони. В тази връзка (по този въпрос) има константна съдебна практика, която е безпротиворечива. ГПК не определя като „водещ” имот в С., поради което и съдът не следва да се съобразява с това при определяне на подсъдността.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: дали в случаи като процесния (когато иск срещу бивш съпруг за делба на два недвижими имота е предявен не по постоянния адрес на ответника, който съвпада с местонахождението на единия недвижим имот, а по местонахождението на другия недвижим имот и ответникът е направил (своевременно) възражение за местна подсъдност, дали е приложимо правилото на чл.116 ГПК или хипотезата не е уредена от ГПК, кой е местно компетентният съд и дали ищецът има право на избор..
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, т.к. съществуващата съдебна практика по чл.116 ГПК не урежда описаната хипотеза и не следва да се взема предвид, т.е. по въпроса липсва съдебна практика.
Въпросът е обуславящ, но твърдението за липса на съдебна практика по него е неоснователно :
Съгласно определение № 410 /20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 369 /2012 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, което се намира приложено в кориците на въззивното дело : Местната подсъдност по исковете за делба се определя съгласно разпоредбата на чл.109,ал.1,предл.2 ГПК и това е районният съд, в района на който се намира населеното място, където е местонахождението на недвижимия имот, предмет на исковата претенция. При обективно съединени искови претенции, с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно разпоредбата на чл.116,ал.1,предл.2 ГПК. Ищецът е този, комуто законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции.
Разпоредбата на чл.116 ГПК е със същото съдържание като разпоредбата на чл. 87 ГПК от 1952 (отм.), по приложението на която също има съдебна практика на ВКС – определения, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК :
Съгласно определение № 368 /04.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1794 /2008 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК относно подсъдността на иска за делба на съсобственост по уредбата в ГПК от 1952 г. (отм.), което също се намира в кориците на въззивното дело : Съгласно 83 ГПК (отм.) иск за делба на съсобствен недвижим имот се предявява по местонахождението на недвижимия имот. Според чл.87 ГПК (отм.), когато се делят имоти, които се намират в различни съдебни райони, искът се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
Съгласно определение № 313 /08.07.2010 г. по ч.гр.д. № 211 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, което се намира приложено в кориците на въззивното дело : Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.87 ГПК (отм.) е последователна относно това, че когато се иска делба на няколко съсобствени имота, намиращи се в районите на различни съдилища, право на ищеца е да избере пред кой съд от тези в района на които се намира някой от имотите, да предяви иска си.
Поради наличието на разрешения на изведения правен въпрос в определения на ВКС, постановени на основание чл.274,ал.3 ГПК, с които въпросът е разрешен по един и същ безпротиворечив начин и поради съответствието на разрешението на въззивния съд с тези разрешения, не е осъществено посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 29 /29.01.2014 г. по ч.гр.д. № 24 /2014 г. на Силистренския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи а обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2