О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 13.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………..……. и с участието на прокурора………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1500 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. 396, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1509/7.ІІІ.2018 г. на плевенското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 49 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІІ.2018 г., постановено по т. дело № 4/2018 г., с което – „на основание чл. 389 във вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 и чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК” – в полза на [фирма]-София е било допуснато обезпечение на предявен срещу търговеца настоящ частен жалбоподател иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК: чрез налагането на запор върху банковите сметки на същото плевенско дружество с ограничена отговорност, разкрити в [фирма] /”О.”/-София: като „представлявано от Й. Мих. И. – управител”.
Единственото оплакване на търговеца частeн жалбоподател е за недопустимост на атакуваното определение: като постановено по неоценяем иск, поради което се претендира отменяването му /различно от обезсилване – бел. на ВКС/, инвокирайки довод, че това било второ по ред обезпечение, щом като по същото дело, още на 9.ІІ.2018 г., било допуснато от въззивната инстанция предходно обезпечение на същата искова претенция с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК: посредством „Спиране на производството по ликвидация на плевенското [фирма] /в Л./”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на единственото оплакване за недопустимост на атакуваното определение на Великотърновския апелативен съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното, както и в обезпечителното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове – установителни, осъдителни и конститутивни, следователно обезпечаване е възможно и по неоценяемите такива, стига съответният ищец да е доказал конкретна обезпечителна нужда. В процесния случай плевенският търговец претендира – „независимо от предпоставките по ал. 1 /на чл. 280 ГПК-бел. на ВКС/” -, допускането до касационен контрол на атакуваното от него определение на въззивния съд по чл. 396, ал. 2 ГПК, позовавайки се на негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
Данните по делото са, че от страна на [фирма]-София срещу плевенското дружество настоящ частен жалбоподател е бил предявен конститутивен иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК. Неговият петитум, видно от исковата молба на кредитната институция с вх.№ 12243 от датата 9.ХІ.2016 г. по описа на ОС-Плевен, е бил за прекратяване на това О., за откриване на производство по ликвидацията му, което да приключи в 6-месечен срок, както и за назначаване на ликвидатор на ответното дружество. След постановяването на първоинстанционното решение, с което този конститутивен иск на банката е бил уважен, ответникът доброволно е предприел действия за прекратяването си като търговец и съответно – за доброволната си ликвидация. Ето защо, с определение № 30/9.ІІ.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено за първи път по същото т.д. № 4/2018 г. в производство по чл. 389, ал. 1 ГПК първоначално е било допуснато обезпечение на конститутивния иск в полза на [фирма]: посредством „СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЛИКВИДАЦИЯ” на плевенското [фирма]. Това обезпечаване на исковата претенция на банката е било последвано от определение на въззивната инстанция № 45/22.ІІ.2018 г. по същото дело за допускане на обезпечение на същия иск посредством „НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР” върху конкретно посочена сметка в [фирма]: „разкрита на името на [фирма] или особена сметка на ликвидаторите на [фирма] – М. И. Н. и А. Б. С.”. Що се отнася до атакуваното в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК последващо определение № 49/27.ІІ.2018 г. на въззивната инстанция, то е с предмет обезпечаване на същата искова претенция, но посредством прилагането на друга обезпечителна мярка – НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР на банковите сметки в [фирма], разкрити от името на [фирма]-П., но като представлявано от управителя си Й. М. И..
При тези данни в процесния случай по необходимост се налага извод, че както атакуваното определение от 27.ІІ.2018 г., така и предхождащото го /от датата 22.ІІ.2018 г./, всъщност кумулативно уплътняват съдържанието на първоначалната обезпечителна мярка, представляваща спиране на производството по доброволно предприетата ликвидация на търговеца настоящ частен касатор. От разпоредбата на чл. 397, ал. 2 ГПК, според която съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1 ГПК, не би могло да се изведе противоположен извод, а именно, че по неоценяем иск, какъвто е конститутивният с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК, не може да се допуснат последователни запори върху банкови сметки на ответника, когато с тези конкретни обезпечителни мерки се привежда реално в действие първоначално наложената такава „спиране на производството по ликвидация”. В заключение, а и по аргумент за противното от текста на чл. 393, ал. 2 ГПК, атакувано в настоящето частно касационно производство определение не е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като не попада в тази изрично предвидена от законодателя хипотеза на „недопустимост на обезпечението”. На това основание то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІІ.2018 г., постановено по т. д. № 4/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2