О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София,14.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1416 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., П. Ж. П. и Ж. П. П. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 07.01.2010г. по гр.д.№161/2009г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на Ж. П. П., П. Ж. П. и М. Г. П. по иска с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР на М. П. М., К. Т. М., П. Д. М.,Л. А. С.,Т. А. С., Г. С. Т. и П. С. Т., че при одобряване на кадастралната карта със заповеди №№ РД-15-68 от 31.01.1995г. и РД-15-735/14.06.1995г. на кмета на [община] е допусната грешка в имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 76338.503.32,собственост на ищците и 67338.503.27, собственост на ответниците,като вярната имотна граница минава по линията, посочена от в.л.М.М. по комбинираната скица с червен цвят и обозначена с букви “б-б” като заключена между имот 67338.503.27 и отразената в червен цвят линия на имот 67338.503.32,обозначена с букви “б-б” по заключението на вещото лице,с площ от 44 кв.м.,които да бъдат придадени към имот 67338.503.27 по регулационния план от 1934г. като за разликата до предявените с исковата молба 193кв.м. искът е отхвърлен като неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че постановеното от въззивния съд решение е нищожно,защото решението на първоинстанционния съд е отменено и по отношение на необжалвалите го ищци. Излагат се също така съображения за неправилност и необоснованост досежно преценката на съставения през 1899г. крепостен акт №203,вкл. с оглед действувалото към момента на съставянето му законодателство ,наследствените права на ищците от наследството на К. Н., преценка на твърденията за изоставяне на имота през 1928г. и на изтеклата след този момент придобивна давност,допуснати грешки в представеното по делото удостоверение за данъчна оценка.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1,респ.т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма,като съгласно дадените в т.1 на ТР №1,постановено по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното решение.ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба,а може само да го уточни и конкретизира. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Не са формулирани ясно и точно правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело,които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата или имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,т.е. не е обосновано наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за валидността на постановеното от въззивния съд решение, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с преобладаващата практика на съдилищата по приложението на чл.206 ГПК/отм./.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.01.2010г. по гр.д.№161/2009г. по описа на С. окръжен съд по подадената от М. Г. П.,П. Ж. П. и Ж. П. П. касационна жалба вх.№ 1664/22.02.2010г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: