Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С., 15,04,2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 903 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от С. И. В. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 626/08.07.2010 г. на С. апелативен съд /САС/ по гр.д. № 362/2010 г. в частта, в която е отхвърлен искът на касатора за 40000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗК [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред С. градски съд /СГС/ е предявен иск от С. И. В. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал. 1 КЗ за сумата 80000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 21.06.2007 г. по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за 10000 лв. с лихви и разноски и е отхвърлен за разликата до пълният предявен размер. По жалба на ищеца, решението на СГС е изменено, като са присъдени още 30000 лв. към вече присъдените 10000 лв. с лихви и разноски и е оставено в сила решението на СГС в останалата му отхвърлителна част /за 40000 лв./. САС е приел, че искът е доказан по основание, като относно неговия размер е взел предвид получените увреждания от ищеца, проведеното лечение, претърпените болки и страдания, останалите последици от увреждането и перспективата в бъдеще /заключение на вещо лице д-р Хрисан М./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай въпросът на касатора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК визира приложението на чл.52 ЗЗД, което според касатора е неправилно, като е необходимо уеднаквяване на съдебната практика от ВКС. Твърди, че недопускайки касационно обжалване, съдът нарушава чл.124 от Конституцията на Р. Б. за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона от всички съдилища.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства /получените увреждания от ищеца, проведеното лечение, претърпените болки и страдания, останалите последици от увреждането и перспективата в бъдеще/ и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, за размера на обезщетението за неимуществени вреди, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по казуси, различни по фактология. Не може да има и установяване на единна практика от ВКС по различни казуси, изискващи конкретна преценка. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме наличие на чл.280 ал.1 т.1,2 ГПК по изложените от касатора доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК извън доводите за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД касаторът не излага. Бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626/ 08.07.2010 г. на С. апелативен съд по гр.д. № 362/2010 г. в обжалваната му част /касателно отхвърляне иска на касатора срещу ЗК [фирма] за разликата от уважения размер – 40000 лв. до предявения размер – 80000 лв./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.