О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 20.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1662/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. Г. в качеството му на особен представител на [фирма] – [населено място], срещу решение №796 от 06.04.2017г., постановено по в.т.д.№4998/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в, с което е обезсилено решение от 28.09.2016г. по т.д.№7327/2015г. на СГС, т.о., VІ-20 с-в. и с което е прекратено производството по делото
В касационната жалба се поддържа, че [фирма] има правен интерес да обжалва въззивното решение, защото последицата от него е започване на процедура по ликвидация на дружеството. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо като се излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното решение. Същевременно се поддържа неправилност на въззивното решение като се излагат доводи, че не са налице предпоставките по чл.157 ал.2 ТЗ за прекратяване на дружеството след смъртта едноличния му собственик. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, респ. отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Софийска градска прокуратура иск. Иска се да бъде определено възнаграждение на особения представител по чл.25 ал.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК особеният представител на дружеството-касатор е формулирал два процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на разпоредбата на чл.266 ГПК, за които твърди, че са решени в противоречие с цитирани в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно се поддържа наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация като в изложението са поставени 10 въпроса, всичките свързани с приложението на разпоредбите на чл.155 и чл.157 ТЗ.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК няма депозиран писмен отговор от ищеца по делото – Софийска градска прокуратура.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.2 т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване от ответното дружество въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение на СГС, постановено на 28.09.2016г. по т.д.№7327/2015г., с което е прекратено на основание чл.155 т.3 ТЗ търговското дружество [фирма], като с въззивното определение е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че конститутивният иск на прокуратурата по реда на чл.155 т.3 ТЗ е недопустим, тъй като е налице хипотезата на чл.157 ТЗ, при която прекратяването на дружеството настъпва като последица от смъртта на едноличния собственик на капитала без да е необходима намеса на съда. Посочено е, че в случая дружеството е прекратено ex lege, тъй като по делото няма данни наследниците на собственика на капитала да са заявили желание за продължаване дейността на дружеството по смисъла на чл.157 ал.1 ТЗ.
Предмет на касационната жалба са мотивите на въззивното решение с оглед обстоятелството, че с диспозитива на обжалваното решение е уважено искането на адвокат И. Г. в качеството му на особен представител на ответника [фирма] за обезсилване на първоинстанционното решение на СГС, с което е уважен иска по чл.155 ал.3 ТЗ, както и искането за прекратяване на производството. От изложеното следва, че с диспозитива на въззивното решение е постигнат желания от въззивника резултат. Съгласно разясненията в т.18 от Тълк.решение №1/2000г. на ОСГК на ВКС, (които не са изгубили своето значение при действието на новия ГПК от 2007г.) „страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат”. Този извод следва от процесуалното правило, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
Неоснователно е становището на особения представител на касатора, че в случая мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като те са източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Както е посочено в т.18 от цитираното тълкувателно решение „щом като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.”
Настоящият състав не споделя и тезата за допустимост на касационната жалба, поради наличие на конкретен правен интерес за [фирма] да обжалва решението, доколкото с него, според особения представител на касатора, се стига до неблагоприятен правен резултат за дружеството. В хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ правният интерес не е за дружеството, а за наследниците на едноличния собственик на капитала с оглед възможността те да искат продължаване дейността на дружеството. Постановеното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение по уважения по реда на чл.155 ал.3 ГПК иск и с което е прекратено производството по делото, по никакъв начин не засяга правата на наследниците по чл.157 ал.1 ГПК, независимо от мотивите на решението, тъй като от една страна наследниците не са участвали в производството, а от друга страна – с обжалваното решение и мотивите към него не е решен със сила на пресъдено нещо спор по чл.157 ал.1 ГПК.
С оглед недопустимостта на касационната жалба на [фирма] не следва да се присъжда възнаграждение за касационната инстанция по чл.25 ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на особения представител на дружеството. В практиката си ВКС приема, че се дължи възнаграждение за особения представител и при неоснователна касационна жалба. Когато обаче жалбата е недопустима, възнаграждение за касационното производство не се дължи, тъй като не е осъществено процесуално представителство за касационната инстанция по смисъла на чл.25 ал.4 от Наредбата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от адвокат И. Г. в качеството му на особен представител на [фирма], срещу решение №796 от 06.04.2017г., постановено по в.т.д.№4998/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :