2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
София, 22,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 419 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. АД-П. против решение № 363/6.03.2012 г. по в.гр.д. № 71/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение № 4126/21.11.2011 г. по гр.д. № 8289/2011 г. на Пловдивски РС, с което касаторът е осъден да заплати на ЕТ Е.-81-Р. Д. – П. сумите: 10 452.22 лв. остатък от общото задължение, претендирано като частично по т.д. № 110/2008 г. на Пловдивски ОС от 15 452.22 лв., която включва стойност на изградени от ищеца процесни енергийни съоръжения, 6 625.56 лв. на основание чл.86 ЗЗД, ведно със законите лихви и разноски.
Ответният по касация ЕТ е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: С какъв иск собственикът на енергийно съоръжение, което снабдява с ел.енергия повече от един потребител, следва да се защити при отказ на енергийното предприятие да изкупи съоръжението му-по чл.59 ЗЗД или по чл.117,ал.7 ЗЕ във вр.с п.4 ПЗР, т.е. разполагал ли е ищецът с друг вид защита и ако да-основателен ли е иск по чл.59 ЗЗД?, били налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представено е ППВС № 1/79 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставеният въпрос ВКС-І т.о. вече се е произнесъл с определение № 108/22.02.2011 г. по т.д. № 703/2010 г. по делата с които е бил уважен предявеният частичен иск за неоснователно обогатяване. Направено е разграничение и в Р 37/30.03.2010 по т.д. 709/2009 на І т.о.
Допълнението на въпроса е неправилно формулирано, защото ако има друг вид защита, то предявеният иск би бил недопустим, а не неоснователен, защото основателността е въпрос по съществото на спора. В случая, няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо, по смисъла на т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, с оглед изложеното по-горе във вр. с цитираното определение на І т.о.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Доводът на касатора за липса на съдебна практика противоречи на неговото твърдение за наличие на приложното поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а е и неоснователен, тъй като такава има.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 363/6.03.2012 г. по в.гр.д. № 72/2012 г. на Пловдивски ОС.
Осъжда Е. Б. Е. АД-П. да заплати на ЕТ Е.-81-Р. Д. – П. сумата 3 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: